1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
гр.София, 26.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 6432 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от В. С. А., чрез адв. Р. К., срещу Определение №451/ 16.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №344 / 2014г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение №1183/24.04.2014г. по гр.д.№3128/2013г. на Окръжен съд – Варна, в частта му за оставяне без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащането на дължимите по делото държавни такси.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което моли за неговата отмяна. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по въпроса за предпоставките за освобождаване на страната от държавна такса и може ли основаниe за освобождаване от това задължение да са причини от субективен характер – например лошото управление на парични средства в един минал момент.
Ответната страна М. С. Я., представлявана от адв. М. М., поддържа становище, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а подадената жалба е недопустима, респ. неоснователна.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определение №1183/24.04.2014г., постановено по гр.д. № 3128/2013г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса. Съдът е приел, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК, предвид установено получаване от ищеца на значителна парична сума, реализирана от продажбата на наследствен имот, наличие на спестовен влог в банка, включително и друго имущество, съгласно представената декларация. Отчетено е и, че А. е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми и няма пречка да реализира доходи от трудова дейност. В. съд е потвърдил определението на окръжния съд, споделяйки всички констатации и изводи на първата инстанция. Посочено е още, че за да бъде освободено едно лице от задължението за заплащане на държавна такса, трябва да е налице обективна невъзможност към даден момент това лице да не може да плати дължимите държавни такси и разноски по делото. Когато невъзможността за заплащането им се дължи на причини от субективен характер /напр. – неефективно или лошо управление на средства/, както е в случая, не са налице предпоставки за удовлетворяване на искането за освобождаване от заплащане на такси.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният въпрос е обусловил правните изводи на съда по делото, но той е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР №6/2012г. на ОСГТК, определение № 214/10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2665/ 2013г. I г.о., определение № 432/04.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4231/2013 г. IV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.273, ал.3 ГПК. В цитираната практика е прието, че правилото на чл.83, ал.2 от ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски в производството физическо лице притежава средства да ги заплати, като преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молбата за освобождаване от такси и разноски. Тази преценка се извършва въз основа на представени доказателства за имущественото състояние на ищеца, семейното му положение, здравословното състояние, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на разноски. Изразът „доходите на лицето и неговото семейство” в чл.83, ал.2, т.1 от ГПК не ограничава правото на съда да преценява и обстоятелства, осъществени в близък период от време и имащи значение за финансовото състояние на лицето към момента, както е например, при наличието на значителни и трайни доходи, или липсата на такива, или за разходи извън обичайните или липсата на такива. Обстоятелствата, че ищецът притежава имущество /движимо и недвижимо/ и сега, че в един съвсем близък период от време е получил значителни парични суми по наследство, че трудовият му договор е прекратен няколко дни преди завеждането на исковата молба, правилно са преценени от въззивния съд като основания за неудовлетворяване на молбата му за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Обжалваният съдебен акт е съобразен с приетото в задължителната практика на ВКС, поради което не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 451 от 16.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №344/2014 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.