4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1224/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Емилия Д. Б. с фирма „Емилия Б. – З.” срещу решение № 1495 от 12.08.2011 г. по гр.д.№ 1195/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 761 от 16.07.2010 г. по т.д.№ 1736/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав. С последното първоинстанционният съд признал за установен по иска на „Туристическа информация и регистрация” (Т.) АД със седалище [населено място] с правно основание чл.76 ЗМГО, предявен срещу касаторката факта на нарушено от нея право на ищеца върху комбинирана търговска марка „H. Zodiak”, регистрирана под № 45220/15.07.2003 г. за класове 39, 41 и 43, осъществено от ответницата чрез предлагането на ресторантоьорски и хотелиерски услуги със знака „F. H. Zodiak” в хотел [населено място] и на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО осъдил едноличната търговка да преустанови нарушението.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да се тълкува чл.8, ал.4 от Регламент (ЕО) 207/2009 г. и по специално понятието „нерегистрирана марка”, като се отчете факта, че същата е използвана добросъвестно на базата на регистрирано фирмено наименование.
Ответникът по касация на [фирма] в депозирания по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Предявеният иск по чл.76 ЗМГО е обоснован от ищеца с твърдението, че в нарушение на чл.13, ал.1 ЗМГО ответницата използва регистрираната от него марка „Хотел зодиак” без негово съгласие и разрешение и без лицензионен договор, която той ползва в к.к.”Б.”.
Ответницата противопоставила възражението, че е регистрирала търговското си предприятие под наименованието „Емилия Б. – З.” още през 1996 г., като фразата „семеен хотел” или думата”хотел” представлява указание по смисъла на чл.14, т.2 ЗМГО в рамките на нерегистрираната в ПВ марка, но тя също се ползвала със защита. Релевирала е и възражението, че самият ищец е нарушил чл.12, ал.1, т.2 във вр. т.3 ЗМГО, тъй като тя е използвала и направила общоизвестна на територията на РБ марката „З.” преди датата на подаване на заявлението на ищеца.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че само когато словният елемент „З.” се използва кумулативно със задължителния елемент от името – лично и фамилно име на търговеца може да се приеме, че той се използва като фирмено наименование, а не като търговска марка, но в случая ответницата обозначавала стопанисваните от нея търговски обекти със словното име „Семеен хотел З.”, „Ресторант зодиак”, но без да прибавя задължителните елементи от фирменото наименование. Счетено е за ирелевантно възражението й за евентуална недобросъвестност на ищеца при регистрацията, тъй като до установяването й по реда на чл.26 ЗМГО, марката се счита за валидно регистрирана и се ползва от установената в чл.76 защита.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По тези критерии поставеният в касационната жалба въпрос за необходимостта от тълкуване на чл.8, ал.4 на Регламент (ЕО) № 207/2009 г. на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на Общността е неотносим към спора. Цитираната разпоредба от общностното право регламентира основанията /относителните/ за отказ за регистриране на заявена търговска марка при възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, каквато не е разглежданата хипотеза, доколкото предмет на настоящия спор е използването без съгласие на вече регистрирана марка. Изразеното несъгласие с установената по спора фактическа обстановка по същността си съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към чл. 281 ГПК, но не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не следва да се присъждат поради липсата на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1495 от 12.08.2011 г. по гр.д.№ 1195/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: