2
гр. д. № 321/11 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 881
София, 03.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. дело N 321/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Д. Д. е подал касационна жалба срещу решение от 02.12.2010 г. по гр. д. № 859/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 184, ал. 1 ГПК отм. и е обезсилено постановеното решение № 186 от 21.12.2007 г. по гр. д. № 8250/2004 г. на Пловдивски районен съд за извършване делба на съсобствените между страните имоти.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Въззивното производство пред Пловдивски окръжен съд е било образувано въз основа на жалба срещу решение постановено в производство по извършване делба на съсобствени имоти. С определение от 27.05.2010 г. по гр. д. № 859/2018 г. Пловдивски окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл. 182, б. „а” ГПК отм. след като е бил сезиран с искане за това направено от всички съделители. В определения в закона шестмесечен срок не е направено искане за възобновяване на производството. С постановеното решение въззивният съд е констатирал това и на основание чл. 184, ал. 2 ГПК е обезсилил постановеното решение от първоинстанционния съд за извършване на делбата.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като спряното по взаимно съгласие делбено дело след влизане в сила на решение за допускане на делбата не може да бъде прекратено дори и когато възобновяването му не е поискано от страните. В общия исков процес бездействието на страните има значение на оттегляне на исковата молба. В делбеното производство отказът от иск за делба е недопустим. В този смисъл е и разрешението дадено в ТР № 99 от 1979 т. на ОСГК на ВС на РБ. От това се извежда аргумент за неприложимост на разпоредбите на чл. 119 и чл. 184 ГПК. Разрешеният от съда процесуален въпрос следва да се преформулира като такъв относно приложението на чл. 184, ал. 2 ГПК отм. когато спряното по взаимно съгласие на страните производството по дело за делба във втората фаза на процеса не е възобновено по искане на някоя от тях. Касационната проверка следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като по този въпрос няма създадена съдебна практика.
Не е налице основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка. Позоваването на решение № 99 от 1979 г. на ОСГК на ВС на РБ е некоректно. С него е разрешен въпросът допустим ли е отказ от иск за делба, какъвто въпрос не е разрешен с обжалването въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2010 г. по гр. д. № 859/2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 647.67 лв. и представи платежен документ за това в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай касационната жалба като нередовна ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: