5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София 03.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3506/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №575 от 25.03.2014 г. по гр. дело №4022/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което след като частично е отменено решение от 05.07.2012 г. по гр. дело №3180/2012 г. на Софийския градски съд П. е осъдена да заплати на З. Н. Ж. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ/обн. ДВ, бр.98 от 11.12.2012 г./ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че с постановление за образуване на предварително следствие от 26.11.2001 г. е образувано предварително производство срещу З. Н. Ж. за престъпление по чл.283а, т.1 вр. чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК. На 30.07.2002 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.283а, пр.1, т.1 вр. чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000 лв. На 09.11.2004 г. му е наложена забрана за напускане на пределите на България. С определение от 10.10.2006 г. на СГС е отменена наложената забрана за напускане на пределите на България. С присъда № 56 от 27.09.2006 г. по нохд № 3638/2004 г. на СГС З. Н. Ж. е признат за невинен и е оправдан за това, че през периода от 10.06.1999 г. до 13.07.1999 г., при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” НК, заемащо отговорно служебно положение – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, е нарушил служебните си задължения по чл.36 ЗППДОбП, чл.35, ал.1, т.2, глава VІІ на ЗППДОбП, чл.2, т.2 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, чл.3, ал.1, т.2 ЗППДОбП и не е изпълнил служебните си задължения по чл.3 /2/ от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, при приватизацията и сключването на договор за продажба на 13.07.1999г. на хотел в Слънчев бряг, като нарушенията и неизпълнението на служебните му задължения е извършил с цел да набави за [фирма] облага и от това са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в имуществени вреди в размер на 2 768 222.47 лв. и неимуществени вредни последици – нарушено доверие на обществото към държавните институции и дискредитирането на приватизационния процес в България, като случаят е особено тежък. С решение № 778 от 07.02.2007 г. по внохд № 1454/2006г. на САС присъдата на СГС е потвърдена. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 07.03.2007 г.
От свидетелските показания се установява, че ищецът е започнал кариерата си през 1986 г. като младши съдия, а впоследствие – като съдия в Х. и С.. След две години станал адвокат и продължил да работи като такъв. Паралелно с професионалната си дейност ищецът е имал и обществена дейност, като от 1989 г. е взел активно участие в политиката на местно ниво, а след това – и в структурите на национални движения. Ищецът е бил общински съветник в Х., а през 1997 г. е избран за народен представител. През 1998 г. е станал изпълнителен директор на Агенция за приватизация. До обвинението в извършване на престъпление кариерата на ищеца е имала възходящо развитие, а след обвинението се е наложило непрекъснато да дава някакви разяснения във връзка с наказателното дело. Доста хора от по-широкия кръг на познанства са станали по резервирани, а други отношения са били прекратени, обществените ангажименти на ищеца също са били прекратени. Ищецът се е променил – от уверен човек е станал по-свит в контактите си, предпочитал да седи в най-близкото си обкръжение, което му е оказвало подкрепа, а не да се изявява и да обяснява, че не е престъпник. Характерът му трайно се променил.
Едно от най-големите притеснения на ищеца е било това, че той е станал причина най-близките му хора да страдат заради него.
Оправдаването на ищеца обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук – и на действията на длъжностните лица на П. на РБ по повод образуваното предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл.2, ал.1, т.2 вр. чл.4 ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение се отчита тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства, които са били обусловени от продължителността на воденото наказателно производство, от разгласяването на повдигнато обвинение, от необходимостта да организира защитата си, от неблагоприятните последици по отношение на професионалната му репутация, на възможността му да упражнява професията си на адвокат и да продължи да участва в политическия живот в страната, както и на отношенията в социалния му кръг. Наказателното производство е продължило около 5 години, ищецът се е явил в шест съдебни заседания пред СГС и САС, била му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”. В продължение на една година и един месец по отношение на ищеца е била наложена и забрана да напуска пределите на България, т.е. било е ограничено правото му на свободно придвижване. Преценявайки всички обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение в размер на 15 000 лв.
Ответникът по касационната жалба З. Н. Ж., със съдебен адрес – [населено място], счита същата за неоснователна.
Жалбата е процесуално недопустима в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
П. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, както и относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №575 от 25.03.2014 г. по гр. дело №4022/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят вредите. Задължително се преценяват вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №575 от 25.03.2014 г. по гр. дело №4022/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. срещу решение №575 от 25.03.2014 г. по гр. дело №4022/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.