О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Димитрова гр.д. № 162 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д” ООД гр. С., представлявано от управителя Р. Й. Ш. , чрез пълномощника си адв. С от АК-София, против решението от 05.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 5878/2009 г. на Софийски градски съд, ІV В отделение, с което като е потвърдено решението от 19.03.2009 г. на Софийски районен съд, 53 с-в, постановено по гр.д. № 28634/2008 г., е уважен предявеният от М. И. П. от гр. С., срещу „Д” ООД, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на М. И. П., извършено със заповед № 53/14.08.2008 г. на управителя на ответното дружество.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че като е уважил предявения иск за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за точното прилагане на закона, е свързан със съдържанието на израза „житейска презумпция”, съдържащ се в мотивите на въззивното решение при преценка достоверността на свидетелските показания.
Ответникът по касационната жалба, М. И. П. от гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и за допускането й или не до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси, но същите не са обусловили изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото израза „житейска презумпция”, свързан с преценката на съда относно достоверността на свидетелските показания представлява онагледяване на това как се е формирало вътрешното съдийско убеждение при оценката на събраните по делото доказателства. Евентуалната необоснованост на тази оценка би било основание за касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване. Поради това изведеният от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора и не се явява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 5878/2009 г. на Софийския градски съд, ІV В отделение, по касационна жалба с вх. № 59838/09.11.2009 г. на „Д” ООД гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: