О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
гр.София, 24.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 713/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Г. Д. от гр. С. против решение от 18.12.2008 год. по гр.дело № 3876/2006 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.05.2006 год. на СРС по гр.дело № 15283/2002 год. и ревандикационните искове са отхвърлени. Касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ индивидуализацията на процесните имоти, предмет на ревандикация, отричайки съществуването й, поради отсъствие на доказателствата по чл.18ж, ал.1 ППЗССПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в решения по гр.дело № 4528/2007 год., по гр.дело № 2782/2002 год., по гр.дело № 4784/2007 год. и по гр.дело № 316/2001 год.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от В. Й. М. и К. Й. Н. и двете от гр. С.. К. поддържат основанията за касационно обжалване на въззивното решение и в трите хипотези на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да изложат обстоятелства и аргументи в подкрепата им. Касаторките твърдят,че самото противоречие на въззивното решение с отменителното определение на ВКС по ч.гр.дело № 1803/2007 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., в което е изразено становището, че имотите са индивидуализирани, съгласно решенията на ПК от 18.03.2002 год. представлява отменително основание.
Касационният съд обсъди доводите на касаторката К. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: основният съществен материалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд е решението № 4232/16.08.1993 год. на П З София, с което на наследници на братята Т. , Д. , В. и Й. С. Т. е възстановено право на собственост върху нива от 3000 кв.м., а по скица 2522 кв.м., който се възстановява в реални граници от 1904 кв.м. и е извън регулация. С решения № 6444/18.03.2002 год. и решение № 6445/18.03.2002 год. на ПК е възстановено право на собственост на наследниците на Д. Ст. Т. в съществуващи/възстановими/ реални граници, върху имот, с площ 0.524 кв.м., съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица от 14.12.2001 год. и на наследници на Й. Ст. М. в съществуващи/възстановими/ реални граници върху имот, с площ от 0.524 кв.м., съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица от 14.12.2001 год. Тези две решения са коментирани от въззивния съд като нищожни, по пътя на косвения съдебен контрол, защото са постановени в нарушение на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, действаща към момента на тяхното издаване и поставяща редица изисквания пред ПК, в случаите, когато изменя постановено вече от нея решение.
Този съществен материалноправен въпрос определя материалноправната легитимация на касаторката, като реституиран собственик на земеделска земя, възстановена с решение на ПК, под № 4232/16.08.1993 год. на ПК, с което е възстановено правото върху нива от 1904 кв.м. в реални граници, в м.”Г” и представляващ имоти с пл. № 3* и 508 по плана от 1946 год. Към момента на постановяване на решението е действала разпоредбата на чл.18ж ППЗСПЗЗ/нов ДВ, бр.34/1992 год./, която за индивидуализация на имоти, попадащи в строителните граници на населените места е изисквала към решението на ПК да се приложи и заверена от нея и от техническата служба на общината скица. Касаторката се позовава на решенията на ВКС, с които се приема, че такива имоти се индивидуализират, съгласно издаденото удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и скица към него, въз основа на които органът на поземлената собственост възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници върху нивата, находяща се в регулационния план на кв. Бояна, но те са неотносими към издаденото през 1993 год. решение, за имот от 1904 кв.м., за който е приложима процедурата по действащия, към момента на постановяване на решението, чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а не разпоредбите на чл.13, т.4 и 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което се налага извода, че обсъжданите в касационните решения правни норми касаят правоотношения, различни от предмета на настоящия спор и поради това не е налице противоречие в изводите на въззивния съд, с цитираната касационна практика.
Касационното изложение на касаторките В. М. и К. Н. не съдържа конкретни основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Цитираната процесуална норма на чл.280 ГПК в нейните три хипотези в т.1, 2 и 3 не е достатъчно, за да мотивира касационния съд, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат твърдения за допуснати нарушения, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са основания за касационно обжалване и на които касационният съд дължи отговор, само ако е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, поддържани в изложенията към касационните жалби на К. Г. Д. и на В. Й. М. и К. Й. Н., всички от гр. С., затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 18.12.2008 год. по гр.дело № 3876/2006 год. на Софийски градски съд, по касационните жалби на К. Г. Д. от гр. С., с вх. № 786 от 23.02.2009 год. и по касационната жалба на В. Й. М. и К. Й. Н. от гр. С., с вх. № 9808/05.03.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: