О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
С. 17.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2753 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от директорите С., Д. и К., чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 128 от 26.01.2018г. по в.гр.д. № 2490 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3986 от 10.10.2017г. по гр.д. № 6994/2017г. на Варненски районен съд като е прието за установено в отношенията между страните, че Ю. Д. К. не дължи на [фирма] сумата от 6 484.67лв., стойност на служебно начислена/след прочит на скрит регистър/ ел.енергия за периода от 30.03.2016г. до 29.03.2017г., за обект в [населено място] [улица], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. Налице ли е право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребеното количество електрическа енергия за минал период, по реда на чл.50 П., когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване и в частност в тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите за измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното й остойностяване? По въпросът касаторът се позовава на противоречие с приетото в решение, постановено по гр.д.№ 50417/2016г.на І г.о. на ВКС.
2. Освобождава ли се потребителя от задължението да заплати цената на измерена от средство за търговско измерване на електрическата енергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризацията на това средство, което той е задължен да не извършва и което, обаче, не му позволява да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване, по смисъла на чл.10 П.? Позовава се на противоречие с приетото в по т.д.№ 5/2013г.на І т.о. и по т.д.№ 877/2014г. на І т.о. на ВКС.
Посочените въпроси касаторът поставя и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се позовава и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, което след изменението ДВ бр.86/2017г. изисква противоречие на въззивния акт с актове на Конституционния съд на РБългария или на Съда на Европейския съюз, а в случая подобни решения не се представят и в изложението в тази връзка подробни доводи не са изложени.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660лв., съобразно представен списък, чието реално осъществяване установява с представен договор за правна защита и съдействие от 3.07.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой и фактура № 44 от същата дата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е счел предявеният иск за неоснователен и недоказан, като е приел, че ответникът, върху когото е доказателствената тежест не е доказал дължимостта на начислената сума. Мотивите му са следните: Предвидените в П. хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя са свързани или с доказано виновно поведение на потребителя /каквито доказателства в случая няма/ или при изрично предвидени в чл.48 П. хипотези, без виновно поведение на абоната, изискващи установено от независим орган неточно измерване, или неизмерване на средството за търговско измерване/СТИ/, или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл.47 проверка. В случая нито една от изброените не е налице. Не е налице и хипотезата на чл.50 П., защото не е установено СТИ да е било параметризирано да отчита по три тарифи и не е доказан начина и причината, поради които СТИ е отчело електроенергия в неизползвания регистър 1.8.4, а още по-малко това да се дължи на виновно поведение на абоната. В констативният протокол /за който няма спор, че е съставен по надлежния ред/ няма констатация за наличие на вмешателство. Неустановена, по делото, е останала причина поради която е налице натрупване на стойности в скрития регистър. Вещото лице, изготвило заключението на приетата по делото експертиза не е правило проверка на самия електромер, поради което сочи само възможна причина. Решаващият извод на съда е за липса на неотчитане или неточно отчитане като задължително условие за извършване на корекция на сметката на абоната, т.е. че при установените фактически данни по делото – корекционните правомощия на дружеството по чл.48, чл.49 и чл.50 П. са неприложими/. Освен това, съдът е съобразил и обстоятелството, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър/защото е установено, че невизуализираната тарифа може да се разчете само със специален софтуер, с който разполагат само производителя му и лицензираното за ползването му енергийно дружество/ е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 П., задължаващ дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие и с чл.11 П., чл.120 ал.4 ЗЕ, въвеждащи изискване за зоново денонощно измерване на потребеното ел.напрежение. Освен това е съобразено и заключението на приетата по делото експертиза, съгласно което в случая е невъзможно да бъде установено, по несъмнен начин, кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на показания е станало коректно в процесния или в друг времеви период и в кой точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия.
При така изложените мотиви, по поставените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото същите, доколкото в съдържанието си не включват всички приети за установени факти по делото, не са свързани с решаващите му мотиви и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и второ защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. В случая – по начина по който е зададен първия въпрос, не е спорно, че съгласно текста на чл.50 П., операторът на енергоразпределителната мрежа може да извърши корекция на потребеното количество електрическа енергия за минал период при несъответствие между данните за параметрите за измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на използвана от клиента ел.енергия. Съобразно конкретните по делото факти обаче, не е установено несъответствие между данните за параметрите за измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, защото процесният електромер не е от типа „С.”, при който данните за пренос се записват директно в информационните масиви на дружеството, а е от типа „Карат” и отчетено показание, попадащо в неизползван регистър 1.8.4, не е визуализирано на дисплея му. В случая установеното количество енергия не е от редовен отчет,не е изчислено по методика за корекция на сметка и установяването му е било възможно само след използване на специален софтуер, поради което не е налице изискуемата се хипотеза по чл.50 П., на разлика в данните на паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Некоректно е поставен и вторият въпрос, съдържащ условие, което не е било установено по делото, а именно за наличие на външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризацията на СТИ Видно от мотивите на въззивния съд – в констативният протокол по чл.47 П. няма констатация за наличие на вмешателство. Не е установено и виновно поведение от страна на потребителя.
Липсата на поставен надлежен въпрос като общо основание за допустимост, съгласно горецитираната т.1 от т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Н., като постановена във връзка с въпроси, касаещи различни от конкретно установените факти, се явява и цитираната от касатора съдебна практика. Независимо от това, следва да се посочи, че видно от същата /вж.решение по гр.д.№50417/2016г.на І г.о./, тя се отнася до различни от настоящата хипотези – визира случаи на неточно отчитане на действително потребена електрическа енергия, на неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя, на установена грешка при въвеждане на параметрите на СТИ в информационната база данни или на грешка поради дефект в измервателното устройство. Установеният в практиката принцип е, че доставчикът следва да докаже реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, а в случая –както е приел въззивният съд- това не е направено в хода на производството. Отговорността на потребителя е при доказано неправомерно действие, което той е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е върху доставчика на електрическа енергия/вж. решенията по т.д.№ 5/2013г. и т.д.№ 877/2014г., двете на І т.о.ВКС/.
За пълнота следва да се посочи и че не е налице противоречие на въззивния акт с приложеното от касатора окончателно решение № 290 от 15.06.2017г. по гр.д.№ 297/2017г. на ОС Велико Търново, тъй като – видно от мотивите му – последното е постановено при различна фактическа обстановка от настоящата, тъй като в него е прието, че „несъответствието между отчетените на дисплея количества и действително преминалите през СТИ” е по вина на потребителя, поради което и е приложена хипотезата на чл.50 П..
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 660лв.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128 от 26.01.2018г. по в.гр.д. № 2490 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от директорите С., Д. и К. да заплати на Ю. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 660лв. /шестстотин и шейсет лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :