5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
гр. София, 23.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 53540 по описа на Трето гражданско отделение за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. инж. А. Й.“ № 7, срещу решение № 263 от 09.07.2015г. по в. търг. дело № 338/2015г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 89 от 18.02.2015г. по търг. дело № 545/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което ответникът [фирма] – [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма] – [населено място]: сумата 11 509.68лв., представляваща възнаграждение за възложени и извършени работи на обекти АМ „М.” и ЖП линия „С. – Х.”, удостоверено с фактура № [ЕГН]/24.09.2013г, ведно със законната лихва от 21.07.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 887. 38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 29.09.2013г. – 02.07.2014г.; сумата 9 868.17лв., представляваща възнаграждение за възложени и извършени работи на обекти АМ „М.” и ЖП линия „С. – Х.”, удостоверено с фактура № [ЕГН]/30.09.2013г, ведно със законната лихва от 21.07.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 744.34лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.10.2013г. – 02.07.2014г.; сумата 21 810.18лв., представляваща възнаграждение за възложени и извършени работи на обекти АМ „М.” и ЖП линия „С. – Х.”, удостоверено с фактура № [ЕГН]/28.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.07.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 475.13лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.11.2013г. – 02.07.2014г. и сумата 4 152 лв. –сторени съдебни разноски пред първата съдебна инстанция. С горепосоченото въззивно решение [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 1 800 лв. – хонорар за един адвокат пред въззивната инстанция.
Касаторът – ответник поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което предявените главен и акцесорен искове да бъдат отхвърлени изцяло, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор, нито е изложил доводи относно разрешаването на такъв правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищец в първоинстанционното производство/ – [фирма] – [населено място] подава писмен отговор, в който поддържа становище да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по търговски спор, с цена на главния иск над 20 000 лева, но не са налице общото и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 79 ЗЗД, вр.чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за парични вземания, произтичащи от устен договор за извършване в периода м. август 2013г. – м. октомври 2013г. на услуги с товарни автомобили и строителна техника, свързани с изкопаване, превоз и заравняване на земни маси на обекти АМ „М.“ и ЖП линия „С. – Х.“, количеството и стойността на които са определени в двустранно – подписани протоколи и фактури. Посочил е, че основателността на иска по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на договорено възнаграждение за извършена и приета работа, е обусловена от даване отговор на въпроса: между страните сключен ли е договор с такъв предмет и е или не е налице приемане на възложената работа и респ. платена ли е същата. Приел е, че в случая конкретен писмен договор, подписан между ищеца и ответника с посочен по-горе предмет липсва, но са представени четири на брой, двустранно подписани от страните фактури, издадени от ищеца и с получател – ответното дружество, с идентичен предмет и период от време с тези, описани в исковата молба, които по смисъла на ЗСч са първични счетоводни документи, удостоверяващи предоставянето, респективно получаването на определена стока или извършването на дадена услуга и наличието на задължение за плащане срещу това на сума, представляваща цена на стоката или услугата. На основание изложеното и при липса на други доказателства, въззивният съд е формирал извод, че всяка една фактура материализира договор, пораждащ права или задължения между страните, като е без значение дали фактурите са подписани от лице с представителна власт по отношение на ответника, тъй като всички фактури са отразени в счетоводството на ищеца и ответника съгласно изискванията на ЗСч, както и в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС. Според Пловдивски апелативен съд по този начин е извършено потвърждаване на евентуални действия без представителна власт съобразно чл. 301 ТЗ, а с упражняване на правото на приспадане на ДДС ответното търговско дружество е направило и извънсъдебно признание за приемане на извършената от ищеца услуга /работа/. Съобразно гореизложеното предявените искове са приети за основателни за целите предявени размери.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че може да бъде изведен следния правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело: осчетоводените фактури достатъчно доказателство за валидна правна сделка ли са, ако са оспорени от ответника като подписани от лице без представителна власт, то липсва допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По така изведения горепосочен правен въпрос е създадена трайна безпротиворечива задължителна съдебна практика, ненуждаеща се от осъвременяване, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. дело № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011г. по т. дело № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. дело № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012г. по т. дело № 1120/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, в които е прието, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г. на ВКС, ІІ т. о., е изразено становище, че дори от подписите върху фактурите да не може да се направи извод, че подписалите ги лица са били упълномощени от ответника да получат стоката, той е узнал за техните действия, видно от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и тегления данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 600 лв. – хонорар за един адвокат в касационното производство съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 09.07.2015г. по търг. дело № 338/2015г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – гр. П., ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. инж. А. Й.“ № 7, да заплати на [фирма] – [населено място], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, сумата 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: