О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 367 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Р. Г. срещу решение № 17905/30.10.2014 г. на Софийски окръжен съд /СГС/, ГО, ІV-В въззивен състав по в.гр.д. № 1915/2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/, признаващо за установено по иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на Г. Х. Х. – [фирма] сумата от 11186 лв. – възнаграждение по договор от 10.10.2008 г. със законната лихва, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 10386/2012 г. на СРС. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК при формулирани въпроси, свързани с приемането на извършени СМР, без да бъде издадена от изпълнителя данъчна фактура /1 в./ и достатъчна ли е доказателствената сила на протокол обр.19, подписан от лице без представителна власт, за да се ангажира отговорността на търговеца, оспорил дължимостта на вземането с писмено възражение по чл.414 ГПК /2 в./.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СРС, СГС е приел, препращайки към мотивите на СРС и излагайки допълнителни такива по конкретните оплаквания във въззивната жалба, че е установено сключване на договор за изработка от 10.10.2008 г. между [фирма] като изпълнител и [фирма] чрез П. П. като възложител за латексово боядисване на стени и тавани при уговорена цена на площ в обект кино „Арена” – Стара З. с осигурени от възложителя материали. Според СГС, за да се приложи чл.301 ТЗ е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия. СГС е приел от последователните показания на свидетеля Т. Т., че преди сключване на процесния договор собственикът на [фирма] е представил на ищеца [фирма] лицето П. П. като човек, който ще контролира извършването на строителните работи в обекта и ще подписва всички документи за осъществената работа. С оглед на тези данни СГС е приел наличие на изначално постигнато съгласие между страните за извършване на процесните СМР и представителната власт на лицето П. П. да приеме същите за [фирма]. Обсъдени са, освен представения договор за изработка и протокол обр.19 за приетите СМР, подписан за ответника от лицето П. П., заключение на СТЕ и ССЕ, с оглед на които е приет за установен обема на извършените СМР, за които е изготвена количествено-стойностна сметка /протокол обр.19/, както и липсата на възражения от възложителя срещу изработеното при и след приемането на извършената работа. По делото не е имало спор, че обектът, предмет на договора за СМР е въведен в експлоатация. С оглед на тези доказателства, установяващи извършване и приемане на процесните СМР между страните според съда е без значение обстоятелството, че ищецът / [фирма]/ не е издал данъчна фактура, а ответното дружество / [фирма]/ не е осчетоводило договора и протокола.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. И двата въпроса на касатора са поставени във връзка с приложението на чл.301 ТЗ, което според него е в противоречие с цитирана съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. Въпросите са във връзка със спора, но са некоректно поставени с оглед установената и приета фактическа обстановка от СГС и основанията за приемане на сключения между страните договор, лицето, представляващо възложителя по изпълнението, контрола и приемането на процесните СМР, доказателствата – свидетелски показания, писмени доказателства, СТЕ и ССЕ, с оглед на които е направена преценка за сключения между страните договор, изпълнението му и приемането на изработеното от възложителя. Цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК са по обективно неидентични казуси, събрани доказателства и направени от страните възражения и не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В конкретния случай СГС е приел изпълнението на процесните СМР с оглед представения протокол обр.19, двустранно подписан, като представителната власт на лицето, подписало този протокол за възложителя е установена и приета от събраните по делото доказателства при изложени съображения за това. Касае се за изпълнен договор за изработка с осигурени от възложителя материали при въведен в експлоатация обект, на който са извършени тези работи, от което логично следва извод за знание на възложителя за извършените работи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС. Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17905/30.10.2014 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІV-В въззивен състав по в.гр.д. № 1915/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.