6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 29,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 320 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 77/5.І.2010 г. на А. А. К. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против решение № 1420 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 16.ХІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1919/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-1, от 15.V.2009 г. по гр.д. № 1387/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителни искове на настоящата касаторка с правно основание по чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ – за присъждане на сумата от 26 900 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторна лихва в размер на 1 000 лв., предявени срещу застрахователната компания „Б. И.” АД – С., като в полза на този застраховател са били присъдени общо 5720 лв. разноски за двете инстанции.
Оплакванията на А. А.. К. са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от С. съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете на К. срещу застрахователя да се уважат в предявените по делото размери. В жалбата се инвокират доводи, че „неправилността на съдебното решение произтича от погрешната правна квалификация на С. на настъпилото събитие”: понеже „по конкретния спор иде реч не за риск „Кражба”, а за риска „Грабеж” на застрахованото МПС, който също се покрива по ОУ на сключения застрахователен договор с ответното д-во”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката А. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всичките предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Р., но едновременно с това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: дали при определената фактическа обстановка /на противозаконно отнемане на МПС с установен с влязла в сила присъда извършител/ поетият от застрахователя риск във връзка с издадената от него полица по застраховката автокаско-клауза „Р” – кражба или грабеж на цяло МПС, бил покрит или той следвало да се счита изцяло изключен. В тази връзка касаторката К. се позовава и представя три решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 528/8.VІІ.2005 г. по т. д. № 17/2005 г. на І-во т.о. на ВКС; 2/ Р. № 1053/22.VІ.1999 г. по гр. д. № 382/99 г. на бившето V-то г.о. на ВКС; 3/ Р. № 753/26.VІ.1996 г. по гр. дело № 1849/95 г. на тогавашното V-то г.о. на Върховния съд.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Б. И.” АД – С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С., касационната жалба на А. А. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло обективно кумулативно съединените искове на А. К. срещу „У.” АД – С. за заплащане на застрахователно обезщетение по риска „Автокаско-клауза „Р”, както и на мораторна лихва върху него, въззивният съд е приел, че фактическата власт на брат й върху собствения й лек автомобил марка „”, модел-А8, с ДК номер хххххххх, комуто колата е била предоставена за шофиране, се е оказала нежелателно преустановена, както и че с влязла в сила присъда лицето И. Н. Я. било признато за извършител на умишлено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК: противозаконно отнемане на МПС от владението на другиго без негово съгласие и с намерение вещта да се ползва. При тези данни по делото, а и по аргумент от текста на чл. 222 ГПК /отм./, не може де се слуша довод за неправилна квалификация на деянието от страна на С., „разглеждащ гражданските последици” от него, щом като установената с влязла в сила присъда на наказателния съд противоправност на последното няма общо с грабежоподобното противозаконно отнемане на МПС по ал. 5 на чл. 346 НК. Меродавно в случая е, че нито едно от трите цитирани и представени от касаторката решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./ не се отнася до разрешаване на същия правен въпрос, така както той е бил релевиран от К. в изложението й към жалбата, за да може да се поддържа тезата за неговото противоречиво решаване от съдилищата в Р.. Напротив, първото от тези три решения – това, датиращо от 2005 г., визира хипотеза, в когато все още липсва влязла в сила присъда на наказателния съд и поради това е прието, че наказателноправната квалификация на престъпното деяние от досъдебната фаза не е обвързваща за гражданския съд, а е „достатъчно доказването на настъпилото застрахователно събитие „кражба на МПС” със средствата и възможностите на гражданския процес”. Второто /от 1999 г./ е досежно своевременността на дължимото от страна на застрахованото лице уведомяване на застрахователя за настъпване на съответното застрахователно събитие, а третото съдебно решение /от 1996 г./ на тогавашния Върховен съд свързва неуведомяването на съответното застрахователно д-во с преклудиране правото на застрахования да търси уговореното обезщетение.
В заключение, след като релевираният от касаторката А. К. правен въпрос не се отнася до тълкуването на законови разпоредби – поради това, че те са непълни, неясни или противоречиви, а до конкретни уговорки в застрахователна полица, сключена при общите условия на съответния застраховател, изтъкнатият в изложението съм касационната жалба правен въпрос нито е от значение за точното прилагане на закона, нито е релевантен за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1420 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 16.ХІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1919/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 320 по описа за 2010 г.