О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, .09.2015. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2249 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Е. М. М. от [населено място], общ.А., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 02.12.2014г., постановено по в.гр.д. №476/2014г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 07.07.2014г. по гр.д.№3156/2014г. на Варненски окръжен съд, е уважен предявения от К. Х. Т. срещу Е. М. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 2000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Х. Т. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, при цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение, е уважен предявения от К. Х. Т. срещу Е. М. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 2000лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, негативното му засягане като човек и личност, накърняване на авторитета му, както в личен, така и в професионален план, страх, безпокойство, повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност, като причинени от следните деяния на ответника: 1. Изказване, отразено в Протокол 2 от второ редовно заседание на Общински съвет на [община], проведено на 30.11.2011 г. стр. 20; 21; 22; 24, за изреченията: „Когато кмета господин Т. излезе от общината той си тръгна и с колите, които ползваше. Те бяха със срок до 30.11.2011г. да се ползват от [община]…. Имаме един неизгоден договор за обслужване на колите, който е сключен предния мандат и който освен, че са му скъпи цените и не е нормално една кола в рамките на една седмица да ходи два пъти на ремонт. Едната фактура е за 500лв., а другата ще я видим за колко е. Този договор ще го прекратя в края на годината. Знам кой го е направил и кой има интерес от този договор. За мен през годините смея да го заявя на тези коли са изписвани само части и консумативи. … Два дни преди изборите, кмета на общината и всички около него се опитват с покупко-продажба да прехвърлят колата на фондацията. Спрени са в КАТ….; 2. Изявление, разпространено на 27.06.2012г. на десето редовно заседание на общинския съвет, протокол №10, стр. 8, а именно: „Искам да ви информирам за писмото, което получих относно глобата, която трябва да заплати [община] за прословутите три читалища: А., С. и Равна гора. До четиринадесетдневен срок ние трябва да платим сумата от 42 411лв., заради измамите, които е направил бившия кмет”, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.09.2012г. до окончателното изплащане.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2014г., постановено по в.гр.д. №476/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: