4
определение по гр.д.№ 310 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 310 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 25.06.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 146 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 446 от 03.09.2008 г. по гр.д.№ 817 от 2005 г. на Дупнишкия районен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на следните недвижими имоти /без сградите, построени в тях/: 1. Урегулиран поземлен имот с идентификационен № 68789.609.46 по кадастралната карта на [населено място], област К., одобрена със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, идентичен с парцел IV от кв.301 по регулационния план на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица] 2.Урегулиран поземлен имот с идентификационен № 68789.609.3 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес: [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 886 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр.д.№ 511 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 719 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 619 от 07.11.2007 г. по гр.д.№ 258 от 2007 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 616 от 04.07.2008 г. на ВКС, П. г.о./. Освен това, твърди, че произнасянето на ВКС по въпроса за фактическия състав на придобиването по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 02.03.2011 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищцовото О. е собственик на спорните имоти като правоприемник на [фирма], в чийто капитал тези имоти са били включени с акта за образуване на Е. с държавно имущество /ПМС № 20 от 20.09.1991 г./ на основата на имуществото, включеното към момента на това образуване в счетоводния баланс на З. „Е.”- [населено място]. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че е придобил имотите поради предоставянето им от държавата още през 1975 г., тъй като протоколът от 14.08.1975 г. на назначената от М. комисия не представлявал акт за предоставяне на имот за оперативно управление и стопанисване по съответния законов ред.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от пълномощника на касатора правен въпрос е съществен за правилното решаване на делото. По този въпрос обаче не се констатира противоречие между посочената практика на ВКС и обжалваното решение:
1. В решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 886 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. е прието, че фактическият състав на придобиването на собственост върху недвижим имот по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ включва: притежаването на правото на собственост на имота от държавата, предоставянето на този имот за стопанисване и оперативно управление на съответно държавно предприятие и включването на този имот в баланса на преобразуваното държавно предприятие в еднолично търговско дружество с акта на преобразуването, като в този акт не следва да е предвидено нещо друго- не следва имотът да е изрично изключен от капитала на преобразуваното дружество. Същото е прието и в обжалваното решение, но с оглед събраните по делото конкретни доказателства, съдът е приел, че ответното [фирма] не е собственик на процесните имоти на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, тъй като имотите не са били предоставени за стопанисване и управление на бившето Д. „Петрол”.
2. Решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр.д.№ 511 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. касае начина на предаване на държавен имот за стопанисване и управление от едно държавно предприятие на друго при действието на Наредбата за държавните имоти /отм./. Прието е, че съгласно чл.94 от Н. /отм./ предаването става по съгласие не на ръководителите на държавните предприятия, а по съгласие на ръководителите на ведомствата, на които те са подчинени. В обжалваното решение е прието същото- че предаването по принцип следва да стане по предвидения в чл.94 от Н. ред, но в случая такова предаване на имотите за стопанисване и управление от Д. „Петрол” на праводателя на ищеца „Завод за инструментално оборудване”- [населено място] не е било нужно да бъде осъществено, тъй като тези имоти въобще не са били предоставяни за стопанисване и оперативно управление на Д. „Петрол”.
3. Определение № 719 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. е постановено на основание чл.288 от ГПК и с него не е решен правен въпрос, а само е констатирано основание за допускане на касационно обжалване на конкретно съдебно решение. Поради това няма как да е налице противоречие на това определение с обжалваното решение и съответно това определение не би могло да е основание за допускане на касационното обжалване.
4. В решение № 619 от 07.11.2007 г. по гр.д.№ 258 от 2007 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. е прието, че при преобразуването на държавно предприятие в търговско дружество правото на собственост на държавата върху включеното в баланса на държавното предприятие имущество се трансформира в право на собственост на търговското дружество върху това имущество. В обжалваното решение по същество е прието същото, като с оглед събраните по делото доказателства съдът е счел, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото О., а не на праводателя на ответника [фирма], поради което и при преобразуването на бившите държавни предприятия /„Завод за инструментално оборудване”- [населено място] и Д. „Петрол”/ имотите са станали собственост на праводателя на ищеца.
5. В решение № 616 от 04.07.2008 г. на ВКС, П. г.о. е прието, че при спор за собственост върху недвижим имот между търговски дружества меродавно е към момента на преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване и управление на тези предприятия и дали с акта за преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях. Същото е прието и в обжалваното решение- че тъй като към момента на преобразуването процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото О., а не на ответника, и в акта за преобразуване не е предвидено нещо друго, то след преобразуването на „Завод за инструментално оборудване”- [населено място] в държавно еднолично търговско дружество процесните имоти са станали собственост на новообразуваното търговско дружество.
С оглед на гореизложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Произнасянето на ВКС по въпроса за приложението и тълкуването на нормата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, само ако нямаше практика на ВКС или ако съществуващата такава се нуждаеше от корегиране. В случая по този правен въпрос вече е постановена задължителна практика на ВКС- решения по чл.290 от ГПК /например решение № 340 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 1349 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, на която обжалваното решение не противоречи и която не се нуждае от промяна.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение от 25.06.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 146 от 2009 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.