3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1729/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд, с въззивно решение от 27. 09. 2012 г. по гр. д. № 6756/2012 г. е отменил дисциплинарното уволнение на П. Т., извършено със заповед № 6/10. 01. 2011 г. на изп. директор на [фирма], възстановил Т. на заеманата преди уволнението длъжност „медицински представител” и осъдил [фирма], [населено място] да заплати на Т. сумата 6147,66 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението, респективно, за получаване на по-малка заплата при друг работодател за конкретно посочени периоди от време. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд по гр. д. № 2888/2011 г. в частта, с която е отхвърлено искането на Т. за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 6147,66 лв. до претендирания размер 8604 лв., с посочване на конкретните периоди от време и е осъдено [фирма] за заплати на Т. сумата 1000 лв. деловодни разноски.
Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма], [населено място], към която са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. П. Т. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване и евентуално да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Дисциплинаррното наказание „уволнение”, наложено на Т. със заповед № 6/10. 01. 2011 г. е за извършено от него дисциплинарно нарушение – неявявяване на работа на 3, 4 и 5 януари 2011 г.. Това следва от съдържанието на цитираната заповед и писмения отговор на работодателя [фирма], даден в първоинстанционното производство. С оглед възраженията на ищеца по делото Т., че не е извършил това нарушение, че на всеки от посочените три дни се е явявал в офиса на работодателя, въззивният съд е направил анализ на събраните писмени и гласни доказателства – свидетелски показания и експертни заключения, въз основа на което е приел, че не е извършено такова нарушение. Като е съобразил длъжностната характеристика, утвърдена за длъжността на Т. „медицински представител” до посочените дати на нарушението, както и показанията на свидетелите Т. и И. – действащи служители на работодателя, градският съд е приел, че за изпълнение на трудовите му функции, Т. не е бил длъжен да се явява в офиса на [фирма], в сградата на офиса той не е имал работно място, както другите медицински представители, те са посещавали офиса само по определени поводи, като изготвяните от тях периодични отчети са изпращани по елекронен начин. Решаващият съд се е позовал и на събраните данни с косвено доказателствено значение, че в края на декември 2010 г. от Т. са предадени на работодателя служебния му компютър, картата за достъп в сградата на офиса и картата на служебния му мобилен телефон, че работодателят [фирма] с писмо от 23. 12. 2010 г. е поискал закриване на дебитната карта на Т., които действия обичайно се осъществяват при предстоящане напускане на работа – св. Т.. С. анализ на доказателствата е мотивирал извода на съда, че Т. не е извършил нарушението, посоченото в уволнителната заповед и постановил отмяна на уволнението като незаконосъобразно.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, е необосновано. Жалбоподателят счита, че решаващият съд се е позовал на представени от Т. протоколи от 4. 1. 2011 г. за получаване на мостри от лекари, посочени в протокола, като доказателство за изпълнение на трудови задължения от Т.. Жалбоподателят твърди, че това разрешение е неправилно, тъй-като протоколите представляват частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, което разрешение представлява задължителна практика на ВКС с оглед приложеното решение от 03. 02. 2012 г. по гр. д. № 339/2011 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Искането е неоснователно. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, основание за допускане на касация може да бъде само правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, решаващият извод на градския съд е, че Т. не е извършил нарушението, конкретизираното в дисциплинарната заповед – „неявяване на работа” от 3 до 5 ануари 2011 г. и този извод няма връзка с обсъждането на посочените протоколи, защото и без да се позовава на тях, решението на градския съд не би се променило.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 09. 2012 г. по гр. д. № 6756/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. П. Т. от [населено място] сумата 1000 /хиляда /лева разноски за производството пред касационния съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: