О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПК „П” с. Б., Р. област, чрез пълномощника си адв. П от АК Р. , против въззивно решение № 76 от 24.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 462/2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 21.04.2008 г. на Беленския районен съд, постановено по гр.д. № 245/2006 г., с което е уважен предявеният от ПК „П”, срещу С. П. Ц. от с. Б., Р. област, иск за заплащане на сумата 7986,88, представляваща обезщетение за имуществени вреди по акт за начет № 2/05.05.2006 г., със законните последици, и този иск е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът ПК „П” поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отменено първоинстанционното решение, РОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведен е и въпросът, а именно следва ли работилия по трудов договор отчетник, който не е член-кооператор, да носи пълна имуществена отговорност за причинени на кооперацията щети от липси, установени от ревизионен орган на ЦКС в акт за начет, при липса на решение на ОС по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил Решение № 8 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 5508/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС и тъй като се касае за решение на конкретен състав на ВКС, а не за задължителната практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, основанието за допускане до касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, С. П. Ц., чрез повереника си адв. В от АК Р. , в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК представя насрещна касационна жалба по чл. 287, ал. 2 ГПК и отговор на касационната жалба, в който оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане до касационното обжалване. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, ответницата твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този правен въпрос се отнася до приложението на специалното производство по реда на Глава 31 ГПК/отм./ при актове за начет, съставени от специализирани финансово-контролни органи към ЦКС. В подкрепа на твърденията си представя следните съдебни актове: Постановление № 5 от 15.12.1955 г. на Пленума на ВС, Определение от 27.12.2004 г. по в.ч.гр.д. № 598 на ВтАС и Определение от 30.05.2007 г. по в.ч.гр.д. № 448/2007 г. на ВтАС, за последните две липсват данни, че са влезли в сила, поради което не представляват съдебна практика.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 и по чл. 287 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е представено решение на Общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 15 от Закона за кооперациите, за взето решение по резултатите на финансовата ревизия и за търсене на отговорност на виновното лице.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са представени доказателства този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Цитираното от жалбоподателя съдебно решение не е относимо към настоящия случай, тъй като се касае за различни правни субекти. В единия случай това е еднолично дружество с ограничена отговорност, при което редът за вземане на решение за търсене на имуществена отговорност на начетено лице е един – решение на едноличния собственик на капитала, респ. на управителя на дружеството, в зависимост от нормите, залегнали в неговия устав. В настоящия случай решението относно резултатите от финансовата ревизия и търсене на отговорност от виновните лица е в правомощията на ОС на кооперацията, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК и това решение именно е основанието за търсене на имуществена отговорност от начетеното материалноотговорно лице. В случая решението на ОС на кооперацията, съгласно цитираната по-горе законова норма, се явява материалноправна предпоставка за търсене на имуществена отговорност от отчетника, както е приел въззивният съд в обжалваното решение.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, какъвто не е настоякият случай.
При липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по касационната жалба на ищеца, предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК, не следва да се допусне до касационен контрол обжалваното решение и по насрещната касационна жалба на С. П. Ц..
При този изход на делото пред настоящата инстанция, направените от страните разноски за касационното производство остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 24.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 462/2008 г. на Русенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 28.04.2009 г. на ПК „П” с. Б., Р. област и по насрещна касационна жалба с вх. № 4* от 08.06.2009 г. на С. П. Ц. от с. Б., Р. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: