О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 16.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 794/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Бунай” А. , Панагюрище, представлявано от изпълнителен директор С, чрез процесуален представител адвокат Б. М. против въззивно решение на Окръжен съд, Пазарджик, Гражданска колегия, І-ви въззивен състав № 60/28.01.2009 г. по гр. д. № 103/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд Панагюрище № 27/8.03.2005 г. по гр. д. № 229/2004 г., с което са уважени предявените от Ц. Т. Ч. ЕГН ********** от гр. П. против „Бунай” А. , Панагюрище обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата са заявени доводи в подкрепа на разбирането, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл. 325, т. 9 КТ/ и необоснованост /с оглед събраните по делото доказателства/-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за касационна обжалваемост на решението с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за произнасяне по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За ответника по касация Ц. Т. Ч. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат С. Касационната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е изпълнена от страна на работодателя доказателствената тежест по трудовия спор за защита срещу незаконно уволнение с предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ да докаже, че в конкретния случай са се осъществили елементите от фактическия състав на основанието, по силата на което е прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността „отговорник участък” към Цех „Основно производство” на дружеството-работодател по чл. 325, т. 9 КТ и в частност, че е установена по несъмнен начин невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайната му неработоспособност /инвалидност/.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване т. о. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. „От значение за развитието на правото” е налице, когато въобще няма практика на ВКС по съществения въпрос, което налага тълкуване на закона, за да се стигне до отстраняване на непълнота или неяснота на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С решение на Конституционния съд на РБ № 4/16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. /обн., ДВ, бр. 47/23.06.2009 г./ се обяви за противоконституционен чл. 280, ал. 1 ГПК в частта относно „съществен”. В мотивите на решението е разяснено, че в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК е съществен въпроса/ите, съдържащ/и се в материалния или процесуален закон с принципно основополагащо значение за правото в аспект, обаче, на конкретния спор.
Систематичното тълкуване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в чл. 280, ал. 1 ГПК определя задължение с повелителен характер за касатора с изложението към касационната жалба да формулира въпроси с изяснен в предходния абзац смисъл, които въпроси с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, така, както това основание бе изяснено по-горе.
При неизпълнение на това задължение липсва основание за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд.
Такъв е конкретния случай.
С изложението относно допустимостта е изложено разбирането на процесуалния представител на касатора относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т. 9 КТ, но не са формулирани и обосновани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия № 60/28.01.2009 г. по гр. д. № 103/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: