3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 3736/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №442/ 14.08.2013г. по гр.д. №236/2013г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Ответникът по частната жалба – И. П. И. от [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд в производство по чл.248, ал.1 ГПК, инициирано по молба на настоящият жалбоподател е приел, че искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските е неоснователно, поради това, че евентуалния ответник не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е съществувал спор относно наличието на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”, поради което ищецът в производството дължи разноски.
Определението е неправилно.
[фирма] – [населено място] е предявил иск с правно основание чл.226 КЗ срещу [фирма] – [населено място] / правоприемник на първоначалния ответник / и евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу И. П. П.. Въззивното производство е било образувано по жалба на застрахователя – [фирма] – [населено място], която не е била уважена тъй като с постановеното въззивно решение е потвърдено решението на Окръжен съд – Варна от 19.02.2013 по т.д. 3033/11г. в обжалваните му части.При тези фактически данни правно необосновано въззивният съд е осъдил ищеца по спора – въззиваем в производството пред него да заплати разноските за въззивното производство на евентуалния ответник. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС/ цитирана както от въззивния съд, така и от жалбоподателя/ за това, че на евентуалния ответник се дължат разноски за производството, но това правило се подчинява на установения с чл.78 ГПК, начин, по който се определя дължимостта им в съответствие с конкретна хипотеза, свързана с развитието на съдебното производство. Този извод произтича от това, че само чл.78 ГПК процесуално императивно задължава съдът относно възлагането на разноските. С оглед изложеното и след като въззивното производство е било инициирано не от ищеца, на който неправилно са възложени разноски, а от ответника- застраховател по иска по чл.226 КЗ, то на основание чл.78, ал.3 ГПК при отхвърляне на неговата жалба и поради това, че неоснователно е обжалвал постановеното решение тези разноски следва да бъдат възложени на него. В тази връзка правно необосновано съдът се е позовал на определение №82/09г. на ВКС, І т.о., тъй като то касае различна от настоящата хипотеза – свързана с дължимост на разноски за първоинстанционното производство, което е било инициирано от ищеца, насочил евентуалната си претенция към ответник по отношение на който исковете са били оставени без разглеждане. И тъй като разглеждания случай е относим към въззивно производство, по жалба на ответника по чл.226 КЗ, то както вече бе обосновано няма, основание да се приеме, че ищеца отново дължи разноски независимо от това, че не е обжалвал решението на първата инстанция.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението по същество да бъде изменено като бъде осъден [фирма] – [населено място] да заплати на ответника по евентуално предявения иск направените пред въззивния съд разноски. Той следва да заплати на жалбоподателя и направените пред настоящата инстанция разноски – в размер на 615 лв., а на евентуалния ответник в размер на 600лв. – съобразно представените списъци на страните по чл.80 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №442/ 14.08.2013г. по гр.д. №236/2013г. на Варненски апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №102 от 24.06.2013г. по. гр.д. 236/13г.на Варненски апелативен съд, в частта му за разноските, с която е осъден [фирма] – [населено място] да заплати на И. И. разноски в размер на 3000лв. като ОСЪЖДА З. акционерно дружество „Б. В. И. Г.” – В. да заплати на И. П. И. от [населено място] направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 3000лв.
ОСЪЖДА З. акционерно дружество „Б. В. И. Г.” – В. да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 615лв. и на И. П. И. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: