ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
София, 15. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3255 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 636/16.03.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 780/2018, с което е потвърдено решение № 8146/04.12.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 11321/2016, с което П. е осъдена да заплати сумата 15.000 лева обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът П. , представляван от прокурор Бр. С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между неоснователното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК, ТР № 1/2001 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага.
Ответницата по жалбата Р. А. И., представлявана от адв. Я. Д. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационното обжалване и предявява насрещна касационна жалба, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по същия материалноправен въпрос, но размерът на присъденото обезщетение е несправедливо понижен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е образувано наказателно производство, като на 19.02.2013 г. е била привлечена като обвиняема за извършване на престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 и чл. 311, ал. 1 НК, извършени в качеството й на длъжностно лице – директор на дирекция „Административно – правно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността“ при Агенция по вписванията, като й е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ и внесен обвинителен акт, по който с влязла в сила на 8.06.2016 г. оправдателна присъда ищцата е призната за невиновна. През времето на наказателния процес е роден синът на ищцата (13.06.2014 г.). Обвиненията срещу нея са били отразени в медиите, видно от приложени публикации от интернет сайтове – dariknews.bg, m.novini.bg, dennews.bg, dnevnik.bg, investor.bg, news.bg и др. (носещи заглавия, в които се споменава името, съответно длъжността на директора на Агенцията по вписванията В. Н., като в част от тях е отразено, че обвинение е повдигнато и срещу ищцата, впоследствие оправдана). Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, съжителстващ с ищцата на семейни начала от 2013 г., първоначално тя не е вярвала, че ще й бъде повдигнато обвинение, но когато това се е случило тя била съсипана и изживявала всичко много тежко; случаят бил отразен в медиите доста шумно, със снимков материал, като имало коментари в интернет пространството от непознати хора, които я хулели и обиждали; приятели и колеги се отдръпнали от нея, което я сринало психически; тя сънувала кошмари, не спяла, била раздразнителна; изпитвала притеснения как ще се приеме всичко от родителите й, които били болни; посочва, че ищцата, работила като юрист и била неуверена в своите решения, тъй като непрекъснато се питала дали е права, а част от колегите й се съмнявали в решенията й и проверявали работата й около година заради обвинението, а когато отишла на интервю била неуверена в знанията си; предложили й работа като началник на отдел, но тя изпитвала притеснения да приеме; към момента тя работила като служител в правна дирекция на финансова институция, като впоследствие са оценили качествата й и е началник-отдел, въпреки това все още не е превъзмогнала събитията и се чувствала като осакатен юрист. Въззивният съд е приел, че е налице “неоснователно обвинение в извършване на престъпление” и на ищцата се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е взел предвид следните обстоятелства: повдигнато срещу ищцата обвинение за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода (по едно от които до петнадесет години); продължителността на наказателното производство (от 19.02.2013 г. до 8.06.2016 г., като в съдебната фаза обвинението от прокуратурата е било поддържано срещу ищцата, вкл. чрез подаване на протест срещу оправдателната присъда); данните от събраните доказателства, че ищцата е била съсипана, страдала от безсъние, понижено било професионалното й самочувствие, изпитвала тревоги за това, как родителите й ще възприемат събитията, травмирала се от факта, че приятели и колеги се отдръпнали от нея (показанията на свидетеля са преценени в съответствие с чл. 172 ГПК). Като неоснователно е прието възражението на ответника П., че не е способствала за медийния отзвук на наказателното производство, следователно не следва да носи отговорност за това, доколкото съдът е отчел, че фокусът на публикациите е бил спрямо друго лице. При определяне на размера на обезщетението е взето предвид, че наказателно производство срещу ищцата е протекло в рамките на т.нар. „разумен срок“ (3 години и 4 месеца), с взета най-лека мярка за неотклонение „подписка“; последиците на обществения резонанс във всички аспекти на личния, професионалния, здравословния и емоционалния й живот (негативният ефект в професионалните среди не е бил траен, необратим и повсеместен, доколкото отново работи си като юрист, при това на ръководна длъжност). В тази връзка е прието, че безспорно всяко обвинение срещу лице с обществено популярна професия от областта на държавната администрация (какъвто е разглеждания случай) има по-голям отзвук и по-силно рефлектира върху емоционалния комфорт на наказателно преследваното лице, поради което съдът е приел, че сумата в размер на 15.000 лв. справедливо ще обезщети ищцата съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, тъй като съответства на обема и вида на претърпените от нея неимуществени вреди и е съобразено с размера на минималната работна заплата за всеки месец от провеждания срещу ищцата наказателен процес.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправния въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
При недопускане на разглеждането на касационната жалба, съдът не може да се произнесе и по насрещната касационна жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 636/16.03.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 780/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.