– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 (седемнадесети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1221 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 028/09.12.2016 година, подадена от [фирма] [населено място] и касационна жалба с вх. № 33 753/07.12.2016 година, подадена от В. П. В., двете срещу решение № 1360/07.11.2016 година, поправено с решение № 81/27.01.2017 година, двете на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановени по гр. д. № 1875/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е изменил частично първоинстанционното решение № 2648/29.06.2016 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, четиридесет и шести състав, постановено по гр. № 12 563/2015 година, вследствие на което като краен резултат е признато за незаконно и като такова е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на В. П. В. от длъжността „шофьор товарен автомобил/международен” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № 43/31.12.2014 година на [фирма] [населено място], на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като В. е възстановен на заеманата преди това длъжност. Освен това е отхвърлен предявеният от В. П. В. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от2484.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 01.01.2015 до 01.07.2015 година.
С подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба решението на Окръжен съд Варна се оспорва в частта му, с която са уважени предявените от В. П. В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Излагат се доводи за това, че в тази му част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. П. В. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба В. П. В. е подал отговор на същата с вх. № 2178/25.01.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1360/07.11.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1875/2015 година в тази му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С подадената от В. П. В. касационна жалба решението на Окръжен съд Варна се оспорва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Излагат се доводи за това, че в тази му част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 5018/20.02.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1360/07.11.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1875/2015 година в тази му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.11.2016 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 34 028/09.12.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В. П. В. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.11.2016 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 33 753/07.12.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В подаденото от [фирма] [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят въпросите за това дали изводът на съда, че към датата на издаването на заповед № 43/31.12.2014 година между страните е съществувало валидно трудово правоотношение е направен при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и при липса на преценка на направените от работодателя възражения по чл. 63, ал. 3, чл. 74, чл. 75 и чл. 8 от КТ; дали въззивният съд е щял да формира извода си, че с подписването на допълнителното споразумение от 01.01.2013 година между страните е валиден трудов договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ, ако бе извършил преценка на всички доказателства; налице ли е противоречие на изводите на съда за приложението на чл. 74 от КТ с установената съдебна практика, като се извършва анализ на възприетото в обжалваното решение от състава на Окръжен съд Варна по отношение на спора между страните, извършва се анализ на същото и се излагат доводи за неговата неправилност. По своето естество така поставените въпроси и свързаните с тях доводи на [фирма] [населено място] представляват оплаквания за неправилност на постановеното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Затова те не могат да обосноват допускането на решението до касационно обжалване. Въззивните решения се допускат до касационно обжалване, когато в тях съдът се е произнесъл по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС такъв въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При преценката дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос или въпроси са включени в предмета на делото като заедно с това са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Последната проверка се извършва едва след допускането на касационното обжалване на решението при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание по чл. 290 от ГПК и при постановяване на касационното решение по чл. 293 от ГПК. Затова случаите, когато обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост представляват основания за касационно обжалване на същото по чл. 281, т. 3 от ГПК. Тези основания, както и другите основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и затова не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се обосновава с твърдения за неправилност на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Въпросите свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК не са такива по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не покриват изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Развитите в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК доводи за неправилна преценка и необсъждане на доказателства са свързани изцяло с извършената от въззивния съд преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, както и с направените въз основа на тях изводи на въззивния съд за фактическата обстановка, за възникналите въз основа на нея между страните правоотношения и последиците от същите като се сочи защо според касатора те са неправилни и какво е правилното според него разрешение на спора. Поради това те не покриват изискването за общо основание за допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същите са изяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и касационно обжалване въз основа на тях не може да бъде допуснато.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. П. В. поставя правните въпроси за това следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 от КТ и по конкретно времето, през което незаконно уволнения работник или служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба нотариално заверен препис от трудовата си книжка, от който е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата му книжка; за това предвид разпоредбата на чл. 183 от ГПК, заверения от ищеца (работник или служител) или от нотариус препис от трудовата книжка, който липсва вписване на последващо уволнението трудово правоотношение, годно доказателствено средство ли е, което поначало е достатъчно, за да се установи по делото отрицателния факт, на оставането без работа по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ и за това следва ли решението на въззивната инстанция да е мотивирано.
Във връзка с предявения от В. П. В. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.07.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГК на ВКС ищецът по този иск следвало да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. В случая за тази му доказателствена тежест първоинстанционният съд бил дал изрични указания, но доказателства, установяващи оставането без работа и периода, през който това е налице не са били ангажирани. Изрично във въззивната жалба на [фирма] [населено място] са били наведени оплаквания за недоказаност на тези обстоятелства, като в отговора на жалбата, подаден от В. П. В. не са наведени оплаквания това да се дължи на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които да бъдат отстранени в настоящото производство. Видно от мотивите на въззивният съд, той не е отрекъл, че представения от В. П. В. нотариално заверен препис от трудовата му книжка е годно доказателства за установяване на факта на оставането му без работа вследствие незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, нито пък е приел, че не е достатъчно такова и трябва да се представят други доказателства. В конкретния случай В. П. В. е представил нотариално заверен препис от две страници на трудовата си книжка (лист 61-ви от делото на Районен съд Варна), които съдържат вписвания за трудовото му правоотношение при [фирма] [населено място] и данни за прекратяването му, като последните са на цялата втора страница, поради което не може да се направи извод дали липсват последващи вписвания за започване на работа при същия или при друг работодател. Самата трудова книжка в цялост или само частта и след вписването на прекратяването на трудовия договор с [фирма] [населено място] не е представяна. При това положение така поставените от В. П. В. въпроси свързани с трудовата му книжка не мога да обусловят допускането на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях в противоречие с установената съдебна практика. Третият от поставените от В. П. В. правни въпроси също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Същият се отнася до частта от решението, която е предмет на подадената от В. П. В. касационна жалба, като в тази му част обаче въззивният състав е изложил мотиви за неоснователността на претенцията.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1360/07.11.2016 година, поправено с решение № 81/27.01.2017 година, двете на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановени по гр. д. № 1875/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], касационна жалба с вх. № 34 028/09.12.2016 година и по подадената срещу него от В. П. В. касационна жалба с вх. № 34 028/09.12.2016 година, поради което такова не трябва да се допуска.
Тъй като и не се допуска касационен контрол на решението на Окръжен съд Варна и по двете подадени срещу него касационни жалби разноските на страни трябва да останат така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1360/07.11.2016 година, поправено с решение № 81/27.01.2017 година, двете на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановени по гр. д. № 1875/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.