О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София , 30.09.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2313 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба от В. С. Й. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение от 30.01.2015г. по в.гр.д.№499/2014г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на осъдителното решение от 25.04.2014г. по гр.д.№62/2013г. на Свогенски районен съд по отношение на [община], е отхвърлен предявения от В. С. Й. срещу Община – С. за частта от 2 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне изцяло на предявения от В. С. Й. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” иск за солидарно заплащане на сумата 12000лв.-обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище по жалбата.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление София, чрез процесуален представител юрисконсулт К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Сдружение Т. С.”, чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваните части на въззивното решение след частична отмяна на осъдителното първоинстанционно решение /по отношение на [община] за размера над 8 000лв. до присъдения размер 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД/, е отхвърлен предявения от В. С. Й. срещу Община – С. за частта от 2 000лв.; потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне изцяло на предявеният срещу Агенция „Пътна инфраструктура” иск за солидарно заплащане на сумата 12000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото увреждане на здравето, станало на 01.03.2013 г. на моста над р.И., част от републикански път II-16, находяща се в урбанизираната територия на [населено място] – счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място и счупване главичката на лявата лъчева кост, участваща в изграждането на лакътната става.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че въпросът: „удовлетворен ли е общественият критерий за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ако съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства, които обуславят размера на неимуществените вреди, не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност”, е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по приложението на чл.52 ЗЗД, с които е прието, че при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, както това изрично е прието и в ППВС №4/68г., следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за конкретния случай. Касаторът сочи, че по аналогични увреждания са присъдени по-високи обезщетение с посочени по него съдебни решения. За съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, с ППВС №4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът сочи, че въпросът: „когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, следва ли да изготви свои мотиви или е дотатъчно да препрати към тях, позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК; следва ли решението да даде отговор на направените във въззивната жалба оплаквания и възражения”, е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – по гр.д.№1387/2010г. на ІІІг.о., по т.д.№823/2010г. на ІІт.о., по гр.д.№1332/2010г. на Іг.о., по гр.д.№471/2011г. на ІІг.о., по гр.д.№4232/2008г. на І г.о. Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта по иска срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, като сочи, че въззивният съд е следвало да изложи собствени мотиви като обсъди събраните доказателства, включително показанията на свидетели-служители на ответника, относно обстоятелството дали са извършвани ремонтни работи на пътя от агенцията. Това обстоятелство обаче е прието от въззивния съд за ирелентно за правния спор, поради което и поставеният от касатора правен въпрос във връзка с доказването му не е от значение за конкретното дело. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация Агенция „Пътна инфраструктура” следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 667,50лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2015г. по в.гр.д.№499/2014г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. Й. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” сумата 667,50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: