3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 226/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№883
гр. София,4.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 226 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
С. В. К. обжалва решение № 1450 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1524/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Р. П. К., П. Х. К. и Е. Х. К. оспорват жалбата.
Останалите ответници по касация не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 140 от 24.06.2005 г. по гр. д. № 116/05 г. Районен съд [населено място] е допуснал съдебна делба на първи етаж от жилищна сграда заедно с ? ид. ч. от УПИ ХІV-1877 в кв. 128 по плана на [населено място] и е определил квотите на съсобственост на съделителите. С обжалваното решение, постановено след отменително решение на ВКС, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Изменил е същото в частта, в която са определени квотите на допуснатия до делба имот за починалата в хода на предходното въззивно производство В. А. Т., като нейната квота е разпределена между наследниците и Д. Атанасова Т. и К. Атанасова И..
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани два въпроса: може ли съдът да постанови решение въз основа на доказателства които не е събрал по надлежен ред и следва ли съдът при обсъждане на възражението дали синът е приел наследството оставено от майка му, да установи дали същата е придобила наследството на съпруга си и на кого е доказателствената тежест за установяване на факта.
Първият формулиран въпрос не е съществен за спора по следните съображения. За да потвърди първоинстанционното решение съдът приел че през 1940 г. Е. Д. и М. /М./ Г. придобили дворно място с къща с равни права. През 1958 г. Е. дарила на сина си Т. Д. своята 1/2 ид. ч. от имота. През 1975 г. М. продала собствената си ? ид. ч. от втори етаж на къщата и ? ид. ч. от дворното място на Д. и К. П.. През 1978 г. имотът бил отчужден, а през 1993 г. на наследниците на Т. Д. и М. Г. била възстановена собствеността върху първи етаж и ? ид. ч. от дворното място. М. починала през 1984 г. и оставила за наследници деца Г., Ф., Л. и Василка. Т. Д. починал през 1984 г., като оставил за наследници сестри В., С., М. и Е.. Е. починала 2000 г. и оставила за наследници дъщеря С. /касатор/ и син Х.. Въз въззивната и в касационната жалба С. твърди, че брат и Х. се отказал от наследството на майка си, затова наследниците му не следва да участвуват в делбата. Съдът е изложил съображения, че отказът е недействителен, тъй като преди да отказа да бъде вписан, той демонстрирал действия за приемане наследството на майка си. Видно от приложеното нотариално дело, той лично и като пълномощник на сестра си продал земеделски имот, част от който получил по наследството от майка си.
Не се спори че съделителката В. Т. починала на 22.03.2007 г. На 23.05.2007 г. предходният въззивен съд приел като доказателство копие от нот. дело № 394/01 г. в което се съдържа нотариалния акт, с който Х. и С. К. продават земеделския имот. С решение № 149 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 253/08 г. ВКС ІІ ГО е обезсилил въззивното решение по гр. д. № 206/06 г. като приел, че наследниците на В. не са взели участие в съдебното заседание проведено на 23.05.2007 г. След връщане на делото, в първото съдебно заседание въззивният съд постановил обжалваното решение приел че страните нямат нови доказателствени искания и е дал ход по същество на спора.
При тази фактическа обстановка настоящият състав счита че първият поставен в изложението въпрос не е съществен, тъй като не е от значение за решаване на възникналия между наследниците на Е. спор и съответно за изхода на делото. Безспорно е, че когато е нарушено правото на страната на участие в делото, при новото разглеждане на спора въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени без участието на лишената от участие страна. Процесуалното нарушение обаче може да бъде атакувано само от наследниците на В., тъй като е допуснато по отношение на техните процесуални права. В случая не се засягат права на касаторката. За съдебното заседание в което нотариалното дело е било прието като доказателство касаторката е била редовно призована и процесуалният и представител е взел участие при разглеждане на спора, затова по отношение на нея процесуалното действие не е следвало да бъде преповторено. Затова поставения в жалбата въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на него не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, включително и цитираната в изложението съдебна практика.
Вторият въпрос не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е бил включен в предмета на делото и въззивният съд не се е произнесъл по него.
По изложените съображения, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1450 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1524/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на Р. П. К., П. Х. К. и Е. Х. К. 200 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: