4
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
София, 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2910/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.П. Т. срещу решение № 2574/14.4.2014 г по гр.дело № 14049/13 г на Софийски градска съд, Гражданско отделение, 1-ви брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение по гр.дело № III-89-146 по гр.дело № 11549/12 г на СРС, Трето ГО, 89 състав.С първоинстанционното решение СРС е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Д. Н. срещу Д. С. Д. иск по чл.132 ал.1 т.1 вр.чл.131 ал.1 от СК за лишаване, от родителски права по отношение на малолетния С. Д. Д., роден на 9.4.2003 г.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът Д. С. Д. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.132 ал.1 т.1 вр.чл.131 ал.1 от СК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от А. Д. Н. срещу Д. С. Д. иск за лишаване от родителски права на основание чл.132 ал.1 т.1 вр.чл.131 ал.1 от СК по отношение на детето С. Д. Д. е неоснователен, тъй като не са налице посочените в закона предпоставки, а именно : поведението на ответника да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.Приел е за неустановено по делото ответникът трайно да не е полагал грижи за детето и да не му е давал издръжка без основателни причини.Напротив приел е, че бащата се е интересувал от малолетния С., заплащал е дължимата издръжка, но е бил възпрепятстван от майката да осъществява режим на лични контакти с него.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, се че по процесуалноправния въпрос следва ли въззивния съд да подложи на самостоятелна преценка събрания доказателствен материал и да направи свои правни и фактически изводи по съществото на спора, съдебното решение противоречи на задължителната съдебна практика обективирана в ТР №1/2001 г на ОСГК, т.19, както и на решение № 752/1988 г на ВС, Трето ГО, обосноваващо необходимостта от излагане на ясни мотиви относно правнорелевантните факти.На второ място подържа, че по процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът лично да изслуша двамата родители при предявен иск за лишаване от родителски права, въззивнното решение противоречи на Постановление № 1 от 12.11.1974 г.Подържа, че съдът не е изпълнил задължението си да назначи експертиза за установяване психическото състояние на детето и родителите с оглед твърденията за родителска отчужденост към бащата.
По първия въпрос.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК /№ 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на III г. о.; решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 4232/2008 г. на IV г. о.; решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на I г. о.; решение № 147 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на II т. о.; решение № 221 от 18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на II т. о.; решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о.; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV г. о./ въззивният съд изготвя собствени мотиви като обосновава изводите си по съществото на спора. В случая, мотивите към въззивното решение съдържат отговор на всяко едно от конкретните оплаквания, направени с жалбата срещу първоинстанционното решение.Доводите на жалбоподателката са обстойно обсъдени, обсъден е депозирания пред въззивната инстанция актуален социален доклад на АСП „Д.-Л.”.В съдебно заседание е изслушан по реда на чл.133 ал.2 родителят, чието лишаване от права се иска.Всички тези данни, както и преценка на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства са обсъдени в постановеното по делото решение, с което въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви относно правнорелевантните факти, отразяващи решаващата му, а не проверяваща дейност /., т. 19 от тълкувателно решене № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Следователно не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Решението на СГС е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните решения.
По втория въпрос.Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е налице противорчие с цитираното Постановление.Съгласно изричната разпоредба на чл.133 ал.2 от СК в производството по лишаване от родителски права е задължително се изслушването на родителя, чието лишаване от права се иска.Това в случая е сторено.Ответникът е изслушан в хода на първоинстанционното производство.Освен това възивният съд е добил непосредствени впечатления изслушвайки повторно Д. Д. в съдебно заседание.Същият е заявил, че редовно превежда чрез съдия изпълнител определената му издръжка.Не осъществява контакти със сина си, считано от 16.7.2009 г, но по обективни причини, тъй като ищцата го е лишила от тази възможност.На бащата не е съобщен адрес на който детето живее.Тези обяснения на страната кореспондират с останалите данни по делото свидетелски показания и социални доклади, в които липсва информация за това как и при какви условия живее С., предвид факта, че майка му категорично отказва да посочи адреса, на който живее с детето.Следователно въззивното решение не противоречи на закона и на цитираното постановление, тъй като е изслушан родителя, чието лишаване от права се иска.
По третия въпрос.Същият е ирелевантен за настоящия стадий на селекция на касационната жалба и има отношение към правилността на съдебното решение в случай, че бъде допуснато касационно обжалване.Само за пълнота следва да се отбележи, че предявеният иск касае лишаване от родителски права, поради което доводът за родителско отчуждение е неотносим към предпоставките по чл. 132 ал.1 т.1 вр.чл.131 ал.1 от СК.
По горните съображения не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2574/14.4.2014 г по гр.дело № 14049/13 г на Софийски градска съд, Гражданско отделение, 1-ви брачен въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.