3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2075/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ПГВМЗ „А. С.”, [населено място] срещу решение по гр. д. № 222/2012 г. на Разградския окръжен съд, към която е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Т.А. от [населено място] не е взела стоновище.
След проверка, касационният съд установи следоното:
Разградският окръжен съд, с въззивно решение от 01. 08. 2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Разград от 24. 04. 2012 г. по гр. д. № 161/2012 г., с което е признато за незаконно уволнението на Т. А. със заповед № 242/05. 12. 2011 г. на директора на П.„ А. С.”, [населено място], възстановена е А. на заеманата длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап” и е осъдена ПГВМЗ „Ал. С.” да заплати на А. сумата 1302,05 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и 300 лв. разноски по делото. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение на Разградския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на А. по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата между сумата 3 209,66 лв. до предявения размер 4458 лв. и по същество, окръжният съд е осъдил ПГВМЗ „Ал. С.” да заплати на А. сумата 1248,34 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и 300 лв. разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е потвърдил констатациите на районния съд и изложил свои съображения за незаконност на уволнението – нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, тъй-като А. е член на синдикално ръководство на секцията на КТ „Подкрепа” в гимназията и централното ръководство на синдиката не е дало съгласие за нейното уволнение.
Изложението на основания за допускане на касационно обжалване съдържа две основни искания на жалбоподателя: признаване на въззивното решение за недопустимо изцяло или само в частта му по чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ относно възстановяване на А. на заеманата длъжност; отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения.
Твърденията на жалбоподателя за недопустимост на решението на окръжния съд се несъстоятелни. Изтъква се, че в диспозитива на първоинстанционното решение от 24. 04. 2012 г. не се съдържа административен адрес на ответника по иска и не е посочен Булстат, от което следва, че решението е издадено срещу неидентифицирано лице. По тези въпроси въззивният съд е изложил убедителни и обосновани съображения, че подобни реквизити не са задължителен елемент от съдържанието на решението, а още по-малко, не са правно основание то да бъде квалифицирано като недопустимо. Неоснователно е и твърдението, че липсата на изричен текст за отмяна на уволнението в цитираното решение поражда недопустимост на постановеното от съда възстановяване на ищцата на заеманата длъжност. Недопустимостта на съдебното решение предполага диспозитивно произнасяне на съд извън предмета на спора, т. е. по иск, който не е предявен или произнасяне по иск, който не може да бъде предмет на съдебния спор. В случая искането по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е самостоятелно искане, предявено от ищцата по надлежния ред, включено в предмета на спора и съдът не само е могъл, но е бил длъжен да се произнесе по него. Липсата на изричен текст за отмяна на уволнението в диспозитива на решението не го прави недопустимо, щом като с диспозитива е признато уволнението за незаконно, защото правният ред не може да търпи незаконни актове и съдебно признатата незаконност на уволнението отрича неговото съществуване като действителен акт.
Искането на жалбоподателя за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения не представлява искане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй-като не са посочени правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или практиката на други съдилища или по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същността на искането е посочване на пороци на решението и оспорване на доказателствените изводи на окръжния съд, които обстоятелства са извън преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 01. 08. 2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на Разградския окръжен съд по жалбата на ПГВМЗ „А. С.”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: