О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София, 16.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 708/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. П. ЕГН **********, гр. Х., ж. к. „Орфей”, бл. 30, вх. Б, ет. 6, ап. 65 чрез процесуален представител адвокат Т против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 32/13.02.2009 г. по гр. д. № 13/2009 г.
С въззивното решение е потвърдено решение на Районен съд Хасково № 493/25.11.2008 г. по гр. д. № 1351/2008 г., с което са отхвърлени предявените от Р. П. Д. против О. Х. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
• Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси за изхода на настоящия спор. Като съществени процесуални въпроси е уточнено: 1. пороците на доклада на първоинстанционния съд; 2. нарушаване на служебното начало и от двете съдебни инстанции, което е предопределило неблагприятен изход на спора за ищцата. Като особено съществен материалноправен е посочен въпросът кой е работодател на ищцата-О. Хасково или Детска ясла № 5-Хасково в аспект на § 1, т. 2 ДР на КТ. Твърди, че по този въпрос няма практика на ВКС и че материалноправният въпрос е решен и от двете съдебни инстанции в противоречие с определение № 11909/28.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2007 г., ІІІ г. о., което се прилага. Счита, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на КТ и на гражданското процесуално право.
За ответник по касация О. Х., представлявана от Кмет Г. И. е представен писмен отговор, приподписан по чл. 284, ал. 2 ГПК от младши юрисконсулт М. С. със становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност по съществото на спора. Позовава се и прилага съдебни решения на съдебни състави на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд за липса на пасивна материалноправна легитимация, тъй като работодател на ищцата не е О. Х., против който ответник исковете са предявени, а Детска ясла № 5, гр. Х., с който работодател ищцата е била в трудово правоотношение за длъжността „медицинска сестра”.
От касационната жалба и изложението на основания за доупстимост на касационното обжалване става ясно разбирането на касатора, че съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи изходът на конкретното дело. Това разбиране не отговаря на разума на закона. Вярно е, че разрешаването на конкретния спор от съда е свързан с приложение на изтълкуваната съществена за този спор материалноправна или процесуалноправна норма. В контекста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, обаче, същественият въпрос, който се съдържа в материалния или процесуален закон, трябва да има принципно основополагащо значение за правото в аспект на конкретния спор. Този извод произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд по правото, а не по съществото на спора, както и от функцията за унифициране правоприлагането по принципни въпроси чрез еднакво третиране на аналогични гражданскоправни казуси.
Поставените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са относими към изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по правното си естество съставляват доводи за неправилност на решението по смисъла на касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд, Гржданска колегия № 32/13.02.2009 г. по гр. д. № 13/2009 г. по касационна жалба от Р. Д. П. от гр. Х. чрез процесуален представител адвокат Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: