Определение №884 от 1.12.2016 по гр. дело №3047/3047 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 884

гр.София, 01декември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3047 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на Л. А. А. от [населено място], представляван от адв. Ал.С., срещу Решение № 2612/29.03.2016г. постановено по възз.гр.д.№11171/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение №ІІ-69-295/29.04.2014г. по гр.д.№8782/2013г. на СРС. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. А. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.172 ГПК и касаещи начина на формиране на преценката на съда за достоверността на свидетелските показания, когато те са противоречиви.
Ответната страна по жалбата – МУ – София,Факултет по дентална медицина – в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отхвърли предявените от Л. А. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца не е незаконно на твърдяните в исковата молба основания. Посочено е, работодателят, чиято е доказателствената тежест, е установил в процеса, че с длъжностна характеристика от 13.12.2012г., връчена на ищеца на 18.12.2012г. са променени изискванията за заемане на длъжността, като са въведени допълнителни такива за психическа пригодност, компютърна грамотност и ниво на владеене на английски език. С мотивирана писмена заповед №504/28.12.2012г., връчена на работника на същата дата при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ, поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел, че въвеждането на новите изисквания за длъжността на ищеца не противоречи на закона, респ. че работодателят е действал добросъвестно и не е налице злоупотреба с права. Посочено е, че измененията са в съответствие с трудовите задължения, възложени на ищеца, обосновани са с оглед нуждите на работата и са свързани с по-добро и ефективно осъществяване на трудовите функции, респ. измененията не са самоцелни. В тази връзка са анализирани и преценени всички представени по делото писмени доказателства – щатно разписание, длъжностни характеристики, справки за обучаваните във факултета чуждестранни студенти и др., а свидетелските показания са обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, като са изложени мотиви кои от тях и защо се преценят съгласно нормата на чл.172 ГПК. Обсъждайки поотделно всяко едно от нововъведените изисквания, въззивният съд е приел, че работодателят не е злоупотребил с работодателската си власт, поставил е тези изисквания с оглед нуждите на работата, а не единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. В заключение е направен извод за неоснователност на предявените искове.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в случая не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на жалбата. Цитираната разпоредба изисква касаторът да посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Формулираните въпроси по приложението на чл.172 ГПК, респ. за начина на формиране преценката на съда за достоверността на свидетелските показания, когато те са противоречиви, нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, защото не са обусловили решаващата воля на съда в атакуваното решение. Извън това, свидетелските показания по делото са обсъдени от въззивния съд във взаимовръзката им с всички останали доказателства, с което въззивното решение не противоречи на създадената задължителна съдебна практика, включително тази, обективирана в двете представени от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС. Решаващият извод на съда за законосъобразност на уволнението е съобразен и с трайно приетото в практиката на ВКС, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.11 КТ е безвиновно, като промените в изискванията за заемане на длъжността поначало са въпрос на целесъобразност /на работодателска преценка/, когато се отнасят до необходимостта да се усъвършенства трудовият процес. Тези промени обаче трябва да са обосновани, обективно необходими за усъвършенстване на трудовите функции и с оглед нуждите на работата, като в противен случай работодателят действа недобросъвестно. В съответствие с изложеното е и произнасянето на въззивния съд, поради което не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2612/29.03.2016г., постановено по възз.гр.д.№11171/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top