3
определение по гр.д.№ 749 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 14.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 749 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. С. С., М. С. С., П. И. С., Н. Л. С., Василка П. П., Н. П. Т., П. Б. К., Надежда Р. П., Т. М. С., Л. А. Ц. и Р. А. С. срещу решение № 177 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 988 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено частично решение № 36 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 345 от 2007 г. на Сливнишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения иск за делба на пет земеделски имота, а именно: 1. нива с площ от 1,757 дка, намираща се в землището на [населено място], м.”С.”, представляваща имот № 018003 по картата на землището, 2. нива с площ от 3,092 дка, намираща се в землището на [населено място], м.”Я.”, представляваща имот № 163003 по картата на землището, 3. нива с площ от 2,239 дка, намираща се в землището на [населено място], м.”Е.”, представляваща имот № 166003 по картата на землището, 4. нива с площ от 1,100 дка, намираща се в землището на [населено място], м.”Я.”, представляваща имот № 163031 по картата на землището и 5. имот № 1070 в кв.58-59 по плана на [населено място] с площ от 2077 дка.
И в двете касационни жалби се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/ по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е гражданският съд да пререшава въпроса относно валидността и законосъобразността на административния акт, който е потвърден с влязло в сила съдебно решение, постановено по дело, в което страните са участвали и съответно може ли съдът да констатира нищожността на такъв акт по реда на косвения съдебен контрол по искане на страна, която е участвала в административното производство. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по материалноправния въпрос: Може ли да се приеме, че е налице идентичност между два поземлени имота, ако същите са с различна площ и няма съвпадение на границите и съответно колко граници трябва да бъдат установени за един имот, за да бъде той индивидуализиран.
Ответниците по жалбите Н. Я. Т., Р. Я. Й. и Б. С. Т. оспорват същите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за делба на горепосочените 5 имота между всички наследници на Й. Т. Ф., въззивният съд е приел, че правото на собственост върху тези имоти е възстановено на наследниците на Й. Ф. още с решение № 411 от 01.12.1992 г., влязло в сила на 23.03.1993 г. /съответно, че тези 5 земеделски имота са идентични с посочените в решение № 411 от 01.12.1992 г. имоти/, поради което извършеният след тази дата от дъщерите на Й. Ф. /Л. Малинова, С. К. и М. А./ отказ от наследството му, вписан на 10.06.1993 г. има действие по отношение на тези имоти. В резултат на този отказ от наследство имотите са придобити само от сина на Й. Ф.- Я. Й. Т., чийто наследници /Б. Т., Н. Т. и Р. Й./ не искат делба.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение първият посочен от касаторите правен въпрос /допустимо ли е гражданският съд да пререшава въпроса относно валидността и законосъобразността на административния акт, който е потвърден с влязло в сила съдебно решение, постановено по дело, в което страните са участвали и съответно може ли съдът да констатира нищожността на такъв акт по реда на косвения съдебен контрол по искане на страна, която е участвала в административното производство/ не е такъв по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска за делба.
Вторият посочен в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /може ли да се приеме, че е налице идентичност между два поземлени имота, ако същите са с различна площ и няма съвпадение на границите и съответно колко граници трябва да бъдат установени за един имот, за да бъде той индивидуализиран/ се свежда до това как се индивидуализира недвижим имот и допустимо ли е за установяване на идентичността на два имота да се ползват специални знания. По този въпрос не е налице посоченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по горепосочения правен въпрос има постановена задължителна практика на ВКС /например решения № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1114 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 429 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 579 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В нея се приема, че недвижимите имоти се индивидуализират по тяхното местоположение, граници, регулационен статут, площ, както и с оглед всички други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство; че площта на имота не е съществен индивидуализиращ белег, тъй като зависи от начина на измерване и може да се променя при измененията на плана и че за индивидуализацията на имот и установяване на идентичността на два имота е допустимо да се ползват експертни знания на вещи лица. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната й. Освен това, обжалваното решение не противоречи на тази практика: в него съдът е достигнал до извод за идентичност на спорните 5 земеделски имота като е взел предвид приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи, които констатират съвпадение на местонахождението и съседите на имотите по т.2, 4, 3, 8 и 1 от решение № 411 от 01.12.1992 г. и имотите по т. 1, 6 и 8 от решение № R 2433 от 08.08.2000 г., по решение № ДH 21 от 09.07.2005 г. и по т.II,1 от решение № 13009 от 14.03.2006 г. на ОСЗГ- [населено място].
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 988 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.