О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
С., 18.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 759/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С. от АК [населено място], срещу определение № 954 от 09.07.2013 г. по ч. гр. дело № 758/2013 г. на Плевенски окръжен съд, ГК. Със същото е потвърдено определение № 2 417 от 20.05.2013 г. на РС [населено място] по гр. д. № 2 000/2013 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя, поради неизпълнение за дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на същата и е прекратено производството по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 2 000/2013 г. по описа на Районен съд е образувано по искова молба (вх. № 7 005/17.04.2013 г.) от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] за заплащане на следните суми: 14 664,91 лв. – главница и 6 000 лв. – лихва. С разпореждане от 18.04.2013 г. съдът е оставил молбата без движение, с указание ищецът да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 4% върху цената на исковете. С молба (вх. № 8 215) от 07.05.2013 г. е представена вносна бележка за внесена на 23.01.2009 г. по сметка на ПРС сума в размер на 826,60 лв. С определение № 2 417 от 30.05.2013 г. съдът е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените указания. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който го потвърждава с определение № 954 от 09.07.2013 г. по ч. гр. дело № 758/2013 г. (предмет на настоящото производство). Въззивният съд е приел, че с представения платежен документ за внесената такса 4 г. преди предявяване на претенцията не са изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпрос, който според него е от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че релевантен е само въпросът свързан с приложението на чл. 73, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. Видно от данните по делото, исковата молба е постъпила в ПРС на 17.04.2013 г. Във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на същата – внасяне на ДТ в размер на 4 % върху цената на иска, ищецът е представил платежен документ за внесена на 23.01.2009 г. сума в размер на 826,60 лв., т. е. същият е внесъл държавната такса 4 години преди предявяване на претенциите си. Освен това, в платежния документ няма данни внесената сума да е относима към искова молба с вх. № 7 005/17.04.2013 г., тъй като в него не са посочени конкретни данни – № на дело, вх. № на искова молба, ответна страна и др. Държавната такса следва да бъде внесена по делото към момента на предявяване на исковата молба и по отношение на това действие не е налице противоречива практика. В конкретния случай, държавната такса е внесена по сметка на съда, но както беше посочено по-горе липсват данни, че същата е относима към исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 2 000/2013 г. Освен това, за прецизност следва да бъде отбелязано, че посочената вносна бележка предхожда с повече от година постигнатото между страните споразумение от месец септември 2010 г., от което ищецът черпи правата си относно вземането – предмет на иска. Това налага извода, че същата е неотносима към подадената искова молба. Съдията – докладчик не е длъжен да извършва справки по колко дела в съответния съд ищецът е страна, има ли образувано друго дело между същите страни и по кои дела дължи държавни такси и внесени ли са те. Задължение на страната е при внасяне на дължимите държавни такси в платежните документи да бъде посочено конкретно и ясно към кое дело са относими, респ. вх. № на молби, жалби и др. При неизпълнение на това задължение законодателят е регламентирал и последиците, а именно – връщане на искови молби, жалби и др., какъвто е и настоящия случай.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставените от жалбоподателя въпроси.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд [населено място].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 954 от 09.07.2013 г. по ч. гр. дело № 758/2013 г. на Плевенски окръжен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: