О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София 19.12.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2584/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. Д., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. К., срещу решение № 118 от 20.03.2019 г. по в. гр. дело № 38/2019 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1703 от 09.11.2018г. по гр.д. № 2864/2018 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на С. В. Т., [населено място], сумата 9000лв., като получена от ответника на 10.10.2017г. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд с оглед приетите по делото доказателства е стигнал до извода, че със свидетелските показания по делото се установяват основните елементи на предварителен договор за покупко-продажба на автомобил, сключен между страните в устна форма, като ищцата е платила на ответника с банков превод уговорената продажна цена от 9000 лв. на 10.10.2017 г. Така сключеният договор е нищожен поради липса на писмена форма. Приел е, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 9000 лева като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси, по които касаторът твърди противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не?“ и 2. „Недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?“ Посочени са решение по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, II г.о., решение по т.д. № 36/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение по гр. д. № 776/2009 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. В. Т., [населено място], е подала писмен отговор чрез процесуалния ? представител адв. Р. П., с който е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 118 от 20.03.2019 г. по в. гр. дело № 38/2019 г. на Плевенски окръжен съд.
Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение, но не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и посочените решения на ВКС. Въззивният съд е направил анализ на доказателствения материал, като е посочил на кои доказателства основава решението си, обсъдил е доводите и твърденията на страните и с оглед установената фактическа обстановка е достигнал до конкретни правни изводи. В тази връзка приетото от него по поставения процесуалноправен въпрос съответства на разрешението, трайно възприето от съдебната практика – например Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 257/2009 г. на ІV г.о., решение гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение по гр.д. № 91/2010 г. на ІV г.о.
Вторият поставен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд, с оглед на което не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е налице редовно заявено и ясно формулирано искане от страна на жалбоподателя кой е свидетелят, който желае да бъде разпитан, и за какви факти и обстоятелства ще свидетелства. От друга страна по делото не са налице данни, от които може да се стигне до извода, че въззивният съд е приел, че определени доказателствени искания на въззивника са преклудирани. Представените с въззивната жалба нови писмени доказателства са били приети от съда. Следователно въпросът е неотносим за правните изводи на въззивния съд.
С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, разноски се дължат на С. В. Т., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който съдържа и разписка за платената сума в размер на 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 20.03.2019 г. по в. гр. дело № 38/2019 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. А. Д., [населено място], да заплати на С. В. Т., [населено място], 600 лв., представляващи делеводни разноски, направени пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.