– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.06.2017 (седми юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5473 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4445/17.10.2016 година, подадена от Р. [населено място], срещу решение от 29.09.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 282/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Монтана е отменил първоинстанционното решение от 26.07.2016 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 485/2016 година и е постановил ново такова, с което е признал уволнението на С. В. С. от длъжността „изпълнител” в Д. „Административни, финансови и правни дейности на Р. [населено място]”, извършено със заповед № РД-025/01.02.1016 година на Директора на Р. [населено място], издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за незаконно и като такова го е отменил, възстанови е С. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил Р. [населено място] да му заплати сумата от 3114.00 лева, представляваща обезщетение за оставането без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от01.02.20016 година до 01.08.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от21.03.2016 година до окончателното заплащане.
В подадената от Р. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. В. С. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. В. С. е подал отговор на същата с вх. № 5109/25.11.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение от 29.09.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 282/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Р. [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 04.10.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4445/17.10.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да приеме, че уволнението на С. В. С. от длъжността „изпълнител” в Д. „Административни, финансови и правни дейности на Р. [населено място]”, извършено със заповед № РД-025/01.02.1016 година на Директора на Р. [населено място], издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, е незаконно съставът на Окръжен съд Монтана е приел за установено и доказано, че в конкретния случай е било задължително извършването на подбор по чл. 329 от КТ. Такъв е бил извършен, но без да се спазят установените за това критерии. Съгласно заповед № РД-019/29.01.2016 година на Директора на Р. [населено място] оценката на качествата за извършване на работата подборът е следвало да се извърши въз основа на последната годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността и дисциплинарното му минало. Изпълнението на задълженията от страна на С. В. С. е било оценено като неприемливо. От доказателствата по делото обаче се установявало, че оценката е била връчена на С. на 01.02.2016 година, като при връчването той е отбелязал, че не е съгласен с това. Определянето на окончателната оценка от контролиращия ръководител било от същата дата. Съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че е с това одобряване е допуснато грубо нарушение на нормите на НУРОИСДА, което от своя страна е довело до незаконосъобразност на извършения подбор. На първо място било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 20 от НУРОИСДА съгласно, която оценяващият ръководител попълвал съответния формуляр, подписва го и запознавал оценявания със съдържанието му. Оценяваният бил длъжен да подпише формуляра, като едва след изтичането на седмодневния срок за възражение, същият се предавал на контролиращия ръководител. На второ място било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 23 от НУРОИСДА, като било нарушено правото на защита на С., тъй като той бил лишен от възможността да подаде възражение в законоустановения срок. Тези нарушения били довели до незаконосъобразност на извършения подбор, тъй като в него била включена като показател последната годишна оценка на С., която не била окончателна. В исковото производство не били представени доказателства от страна на Р. [населено място], че С. В. С. не притежавал необходимите качества и дадената оценка е напълно обективна. От формулярите за предишните годишни оценки било видно, че работодателят не е имал никакви забележки към С. В. С.. В тежест на Р. [населено място] било да установи посочените в последната годишна оценка на С. В. С. обстоятелства, като това не било направено.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Монтана в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. [населено място] е поставило правния въпрос за това дали трудовото правоотношение на работника или служителя може да бъде прекратено, след като предвидения чл. 23 от НУРОИСДА седмодневен срок е започнал да тече, но преди изтичането му. Твърди се, че по така поставения закон няма постановена задължителна съдебна практика, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационен контрол на обжалваното решение на Окръжен съд Монтана. Поставеният от Р. [населено място] правен въпрос е формулиран некоректно, тъй като въззивният съд не е приел, че уволнението е незаконно поради това, че е извършено преди изтичане на предвидения в чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА едноседмичен срок. Съдът е отнесъл този срок към законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл. 329 от КТ, като е приел, че след като този срок не е изтекъл не е налице валидна годишна оценка на изпълнението на длъжността от С. В. С., поради което и същата не е могла да бъде взета предвид при подбора. В този смисъл след като един от утвърдените от работодателя критерии за оценка на качеството на работата е бил последната годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността, то при извършването на подбора е следвало да се взема предвид само тази оценка, която е окончателна и не подлежи на корекция. От разпоредбата на чл. 20 от НУРОИСДА е видно, че оценяващия орган предава формуляра за годишната оценка на изпълнение на длъжността на контролиращия орган след изтичането на предвидения в чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА седмодневен срок за възражения от страна на работника или служителя. Целта на това правило е да се гарантира както възможността на работника или служителя да защити правата и интересите, така и това, че контролиращия орган няма да упражни правомощията си по чл. 21 и чл. 24 от НУРОИСДА, преди изтичането на срока за възражения по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА. От тези разпоредби следва, че контролиращия орган не може да определи крайната оценка, преди изтичането срока за възражения, а ако направи това неговите действия ще са незаконосъобразни, като оценката няма да стане окончателна и не може да породи действие, поради неспазването на императивно установената процедура за определянето й. В случая въззивният съд е установил, че контролиращия орган се е произнесъл по оценката на същата дата, на която формулярът е бил връчен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2от КТ, С оглед на това оценката не е била придобила окончателност и не е могла да бъде взета предвид при извършването на подбора, а след като това е направено то същият е незаконосъобразен. В този случай при подбора е следвало да бъде взета предвид предшестващата годишна оценка на изпълнението на длъжността от С. В. С., което обаче не е направено. С оглед на посоченото, в конкретния случай, изтичането на предвидения в чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА срок е относимо не към самото уволнение на С. В. С., а към извършения преди това подбор по чл. 329 от КТ. Дори и да бъде прието, че Р. [населено място] е формулирало поставения в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос именно във връзка с подбора не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационен контрол на решението на Окръжен съд Монтана. Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС при липса на съдебна практика хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 4 от ГПК ще е налице ако се налага тълкуване на непълни, неясни или противоречиви правни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, което в случая не е налице. Разпоредбите на чл. 20 и чл. 23 от НУРОИСДА са ясни и непротиворечиви, като тълкуването им не буди съмнение.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение от 29.09.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 282/2016 година по подадената срещу него от Р. [населено място], касационна жалба с вх. № 4445/17.10.2016 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Р. [населено място] ще трябва да заплати на С. В. С. сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 332/2016 година.
ОСЪЖДА Р. [населено място], С АДРЕС ГР. М., [улица] да заплати на С. В. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.