3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.884
София,27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1200/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 230 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8997 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1057/2010 г. на Благоевградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора иск срещу А. Д. Д. от [населено място] с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.102 ЗЗД за сумата 17 812.62 лв., представляваща непогасени вноски по договор от 23.08.2004 г. за продажба чрез търг на недвижим имот, общинска собственост, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 21 948.54 лв.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.11, б.”в” ЗЗД, поради което се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационно обжалване с твърдението, че по въпроса на материалното право, преформулиран съгласно правомощията на касационната инстанция, посочени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС „за приложимата погасителна давност по отношение на парично задължение за продажна цена, чието плащане е разсрочено”, са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация А. Д. Д. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди решението на районният съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за заплащане на дължимите по договор за продажба на търг с явно наддаване от 06.11.1998 г. и допълнително споразумение към него от 29.04.1999 г. вноски и санкции за забава, въззивният съд приел, че ищовата община и купувачът по него В. Д., собственик на [фирма] ищеца и купувача по него В. Д., собственик на [фирма] е уговорено разсрочено плащане на цената. С допълнително споразумение ответницата по иска на основание чл.102 ЗЗД е заместила длъжника по предишните договори и е поела остатъка от задължението му към кредитора, като се е съгласила да го изпълни в срок до 15.08.2006 г. Освен нов срок за погасяване на дълга, страните по договора са се споразумели за разсрочено плащане, като разплащането на дължимата сума е разпределена помесечно. Направен е извод, че се касае до еднородни, повтарящи се задължения на длъжника към кредитора пред изрично определени периоди, като характера им на периодични плащания се определя не само от повтаряемостта на съответните парични платежи, но и от предварителната им определеност по размер. Изложено е, че макар и множеството престации да са самостоятелни, те са свързани в едно цяло, тъй като произтичат от един и същи правопораждащ юридически факт. Прието е, че погасителната давност е започнала да тече на 15.08.2006 г., когато вземането на Общината е станало изискуемо, тъй като е изтекъл срока за изпълнение на периодичните задължения от страна на ответницата, но с оглед периодичността им, давността тече от датата на всяка периодична престация, като въз основа на данните по делото е приела, че с оглед установената в чл.111, б.”в” ЗЗД три годишна давност вземането е погасено по давност, тъй като тя е изтекла на 15.08.2009 г., а исковата молба била подадена месец по-късно – на 15.09.2009 г.
Преценени, мотивите на въззивното решение налагат извода, че поставеният от касатора въпрос на материалното право дали разсрочването на цената на отделни вноски придава ли им характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД има обуславящ характер по отношение на изхода на спора, следователно същият отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Това разрешение е в противоречие с решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 795/2010 г., IV г. о., с което е прието, че при договора за заем е налице неделимо задължение и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поради което и съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в противоречие с която е постановено въззивното решение. При наличие на задължителна съдебна практика позоваването на касатора на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 715.22 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 715.22 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: