4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
София, 08.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3454/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д. Ц. срещу решение № 2666 от 16.12.2013 г, постановено по гр.дело № 3088/13 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 3430/11.7.2013 г на Варненски районен съд, 33 състав по гр.дело № 17204/12 г.С първоинстанционното решение Г. И. И. е осъден да заплати на Д. К. К. сумата 3 750 щ.д. с левова равностойност 5 727, 75 лв, представляваща неговата част от задължението по споразумение за доброволно уреждане на плащания от 25.4.11 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.12 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответницата по касационната жалба Д. К. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.П. П. оспорва касациионната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски сторени в настоящото производство.
Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.
По делото е установено от фактическа страна, че със споразумение от 25.4.11 г за доброволно уреждане на плащания, Д. К. К. и Г. И. И. са се задължили да заплатят солидарно на Н. Й. К. сумата 7500 щ.д. на равни месечни вноски по 100 щ.д., считано от 25.5.11 г на всяко 25-то число от месеца, като сумата бъде превеждана на посочена от кредитора банкова сметка.С вноски бележки от 25.5.11 г, 25.6.11 г, 12.12.11 г, 10.4.12 г, 2.6.12 г Д. К. е превела по сметка на кредитора сумата 7500 щ.д.Претендира половината от нея в размер на 3 750 щ.д, представляващи частта от задължението на Г. И. по сключеното споразумение.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.Приел е за установено по делото, че страните са сключили споразумение с трето лице да му заплатят сумата 7500 щ.д. в определените в споразумението начин и срокове.Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че споразумението е действително, доколкото не е доказано противното. В случая пасивната солидарност е възникнала по волята на съдължниците по отношение на посочения в споразумението кредитор.Ищцата Д. К. е изплатила изцяло общото задължение.Ответникът не ангажирал надлежни доказателства, че е погасил своята част от задължението в размер на 3750 щ.д, поради което и на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД е осъден да заплати тази сума на изпълнилия съдлъжник.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че по материално правния въпрос : 1/може ли да съществува правна сделка без основание, която не е запис на заповед или менителница и може ли да се осъществи встъпване в тази сделка ; 2/ по процесуално правния въпрос следва ли съдът да обсъди правната природа на сделката, по която се търси изпълнение ; 3/ по материалноправния въпрос редовно ли е изпълнение направено в полза на лице, с което длъжникът не е в договорни отношения и може ли да се упълномощава лице да получава плащания само с посочване на номер на банкова сметка съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 49 от 20.6.12 г по гр.дело № 16/11 г на ВКС, Търговска колегия, както и че по тези въпроси е налице противоречива практика, за което се представят решение № 677 от 9.7.2001 г по гр.дело № 1917/2000 на ВКС, решение № 1231/11.5.06 г на ВКС по т.д.№ 530/2005 г на ТК, решение от 13.4.2000 г по гр.дело № 252/1999 г на ГК, 5 състав на САС.
По първите два въпроса.
Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно закона и правната теория абстрактните договори са тези, при които правото не се интересува от целта на волеизявленията.Те са действителни дори и при липса на основание.Абстрактните договори не могат да се създават по волята на страните.Те са допустими, ако са уредени в закона. В разглеждания случай, сключеното споразумение не принадлежи към изрично предвидените абстрактни сделки, следователно касае се за каузална сделка. В чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е установена оборима презумпцията, че основанието се предполага.Тази презумпция се отнася до каузата, причината на договора, който се претендира да е нищожен, поради липса на основание. Страната, която иска прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание следва да установи липсата на основание.Ответникът не е провел такова доказване.Изводите на въззивния съд по приложението на чл.26 ал.2 от ЗЗД са законосъобразни и съответстват напълно на задължителната практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК.Решаваният съд е обсъдил правната природа на сключеното споразумение като е приел, че същото е действително и съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД поражда за солидарния съдлъжник задължение да заплати припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването.
Предствените от касатора решение по чл.290 от ГПК № 49 от 20.6.12 г по гр.дело № 16/11 г на ВКС, Търговска колегия, както и решение № 677 от 9.7.2001 г по гр.дело № 1917/2000 на ВКС, решение № 1231/11.5.06 г на ВКС по т.д.№ 530/2005 г на ТК, решение от 13.4.2000 г по гр.дело № 252/1999 г на ГК, 5 състав на САС са постановени по казуси, които не разкриват сходство с настоящия, затова не може да се приеме, че има противоречива съдебна практика по поставения въпрос, респ. противоречат на задължителната съдебна практика.Тези решения са неотносими към предмета на настоящия правен спор, тъй като са разрешени при друга фактическа и правна обстановка.
Така например решение № 49 от 20.6.12 г по гр.дело № 16/11 г на ВКС, Търговска колегия, постановено по реда на чл.290 от ГПК дава отговор на въпроса относно характера и значението на тристранно споразумение, с което страните се уговарят трето лице да поеме задълженията по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител.В мотивите на това решение както и в мотивите на останалите представени от касатора съдебни актове, представляващи практика по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК са разгледани хипотезите на встъпване в дълг- към първоначалния длъжник се присъединява още един длъжник и заместване в дълг, когато нов длъжник замества досегашния.Тези хипотези са неотносими към настоящия спор, поради което не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика.
По третия въпрос.Същият не е обсъждан в мотивите на въззивното решение и не е обусловил крайния изход на спора, следователно не може да обоснове допустимост на касационния контрол във фазата по селекция на касационната жалба.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски в тази инстанция в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2666 от 16.12.2013 г, постановено по гр.дело № 3088/13 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място], [улица] да заплати на Д. К. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2