О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 06.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1939 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “С” А. със седалище и адрес на управление в гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Х, против въззивното решение № 186 от 3 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 377 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 634 от 3 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2003 г. за осъждане на касатора да заплати на Р. Г. Г. сумата от 3500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото увреждането на здравето на ищеца е станало след прекратяването на трудовия договор с ищеца – заповедта за дисциплинарно уволнение му е връчена в 14.20 ч., поради което работодателят не може да носи отговорност за настъпила злополука по чл. 200 КТ след този момент; за посочения ден работникът няма трудов стаж според чл. 9 ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж; по реда на косвения съдебен контрол съдът е следвало да прецени законосъобразността на разпореждането на НОИ, но дори то да е законосъобразно, то не може да игнорира приложението на чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ, чиито последици са вече били настъпили; съдът неправилно е ценил доказателствата във връзка с връчването на заповедта; размерът на обезщетението е завишен; незаконосъобразно съдът приел, че липсва основание за намаляване на отговорността на касатора по чл. 201 КТ, тъй като не била проявена груба небрежност от страна на работника. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че ВКС дължи произнасяне по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси, конкретизирани от ВКС поради твърде общото им формулиране от касатора: носи ли работодателят отговорност по чл. 200 КТ за трудова злополука, станала след издаване на заповед за дисциплинарно уволнение (сочат се решение на окръжен съд и две решения на ВКС); следва ли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху разпореждане на НОИ, с което се установява трудова злополука, станала след прекратяване на трудовото правоотношение; приложението на чл. 52 ЗЗД във връзка с принципа за справедливост (сочат се две решения на апелативен съд).
Предпоследният поставен проблем е във връзка с необоснованото приемане от въззивния съд на липсата на съпричиняване от страна на ищеца при проявена от негова страна груба небрежност (сочат се решение на ВС и решение на ВКС), но ВКС приема, че не дължи отговор по този проблем, тъй като заявеното от касатора представлява касационно оплакване по реда на чл. 281 т. 3 ГПК, а не е поставяне на въпрос, който да ангажира отговора на съда по реда на чл. 290 ГПК. Същият извод се налага и по отношение на последния поставен проблем – правилното обсъждане на събраните гласни доказателства съобразно изискванията на ГПК, както и следва ли да се обсъжда дадено писмено доказателство по съществото на спора, на което съдът придава значението на “недостоверен” документ, без същият изрично да е изключен от доказателствата по делото и без да е приложена процедурата по оспорване на документа по чл. 154 ГПК (отм.).
Ответникът Р. Г. Г. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата. Представят се две решения на ВКС и определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че касаторът обявил трудовата злополука с работника през време на работата му, като с разпореждане на НОИ злополуката е призната за трудова; злополуката по време на работа е установено и от свидетелските показания; работникът търпял продължителни болки и страдания; не е установена груба небрежност от страна на работника; в декларацията на касатора пред НОИ е записано, че същата е станала в 16 часа през работното време на ищеца, поради което свидетелските показания за момента на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение са изолирани, а няма и отбелязване върху самата заповед за връчването й; декларацията за времето на връчването на заповедта не е отбелязана в дневник и не е приложена в личното трудово досие на ищеца, поради което й липсва надлежна достоверност.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане, но само по първия поставен материалноправен въпрос.
По този въпрос представената съдебна практика не обосновава противоречивото му разрешаване. Представеното решение № 86 по в.гр.д. № 23 за 2008 г. на окръжния съд в гр. В. решава въпрос по приложението на чл. 335 ал. 1 т. 2 КТ, а не по т. 3 от същия текст. Същият е изводът и по отношение на решение № 206 по гр.д. № 617 за 1998 г. на ІІІ ГО. В решение № 1* по гр.д. № 2* за 2000 г. на ІІІ ГО пък се приема, че за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено изявление в предвидената от закона форма. Това разрешение не противоречи на решаващата воля на съда. Разрешаването на поставения въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което ВКС дължи отговор по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 КТ.
Вторият поставен въпрос не е обуславящ изводите на съда, тъй като въззивният съд е акцентирал на волята на работодателя сам да заяви по съответния ред инцидента като трудова злополука. Ето защо не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускането на касационния контрол по този въпрос.
Последният поставен въпрос не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика.
Справедливостта, макар да е морално-етична категория, за нуждите на съдопроизводството следва да бъде основана на и съобразена с конкретни, имащи значение за отделния случай, обстоятелства. Справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Както приема задължителната за съдилищата съдебна практика – ППВС № 4/68 г., т. ІІ, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В този смисъл са и представените съдебни решения – решение по гр.д. № 238 за 2007 г. и решение по гр.д. № 1* за 2007 г. – и двете на апелативния съд в гр. С.. Въззивният съд е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка.
За касационното разглеждане касаторът дължи държавна такса от 70 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 186 от 3 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 377 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
УКАЗВА на касатора “С” А. със седалище и адрес на управление в гр. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена държавна такса за касационното разглеждане от 70 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: