О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 195 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б” А. , гр. Б., представлявано от Д. Н. Т. , чрез пълномощника си адв. А от АК-София, против решение № 255 от 26.06.2009 г., постановено по гр.д. № 263/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 473 от 02.02.2009 г. на Благоевградския районен съд, постановено по гр.д. № 1693/2008 г., са уважени предявените от Л. Х. Б. от гр. Б., срещу „Б” А. искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 78/01.08.2008 г. на изп. директор Е на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител”. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищцата срещу ответното дружество иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 1740 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца поради незаконно уволнение, в която част като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като бланкетно е релевирал и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от жалбоподателя правен въпрос е прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ/погрешно посочено, вместо чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ/, следва ли да бъде извършено с мотивирана заповед. Посочени са и са представени съдебни решения: Решение № 1* от 30.11.2001 г. по гр.д. № 276Б/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Предвид обстоятелството, че представените решения са на отделни състави на ВКС, в случая се касае за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а не посоченото от него противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото посоченото от касатора основание изисква наличие на противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. ВС, съгласно разрешенията, дадени в т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, каквито са постановленията на Пленума на ВС, Решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС постановени по чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Л. Х. Б. от гр. Б., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по нея и за допускане или не на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в уволнителната заповед не е посочен периода на спиране на работата на предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, както и че не е доказано обстоятелството, което е в доказателствена тежест на ответното дружество, че работникът не е престирал труд през този период, поради спиране дейността на предприятието.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Изведеният от касатора като материалноправен въпрос, а именно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ следва ли да бъде извършено с мотивирана заповед, е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение в съответствие със съдебната практика. Този въпрос относно съдържанието на акта за прекратяване на трудовото правоотношение е от значение за спорното право и той е решаван еднозначно от съдилищата в смисъл, че този акт следва да съдържа основанието и конкретните обстоятелства за прекратяване на трудовото правоотношение, без които съдът не може да извърши преценка за законосъобразността на уволнението. По тези съображения настоящата инстанция счита, че изведеният от касатора въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255 от 26.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 263/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 16.09.2009 г. на „Б” гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: