2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
гр.София, 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 417 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. П., приподписана от адв. В. К. срещу въззивно решение № 960 от 6.12.2010 г. по гр.д.№ 335/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 166 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 282/2008г. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от М. В. П. срещу К. Д. З. и Л. К. П. искове за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, материализиран в Н.А. № 3/2007 г., поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави и за унищожаването му, поради сключване при измама.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при преценката дали лицето сключило упълномощителна сделка е могло при сключването й да разбира или ръководи действията си, длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и при разногласие на вещите лица участници в тричленната медицинска експертиза може ли да възприеме даденото от едно от вещите лица заключение, че лицето е разбирало действията си и последиците от тях, когато останалите две вещи лица са на противоположното мнение. Поддръжа се също така, че по материалноправния въпрос: неплащането на цената по договора съставлява ли накърняване на добрите нрави по см. на чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представено е едно решение на ВКС.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Л. П. и К. З., чрез адв. П. Т. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба по нот.акт № 3/2007 г., с който наследодателят на жалбоподателката В. П., чрез пълномощника си К. А. е продал на К. З. собственият си недвижим имот: апартамент от 88 кв.м., находящ се в [населено място], пл. “Хр. Б.” № 6, в сграда с индентификатор 04279.613.16.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 04279.613.16 за сумата 16 900 лв., като сключен при липса на съгласие, както и като накърняващ добрите нрави, поради неплащане на договорената цена, въззивният съд е приел, че извършената продажба не е нищожна, като сключена при липса на съгласие у продавача, тъй като към сключване на упълномощителната сделка е бил годен да формира и изразява правно валидна воля. Изводът, че към момента на подписване на пълномощното продавачът е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките съдът е изградил на събраните по делото доказателства, като е дал вяра на показанията на св. В., Ч. и К., които са имали преки впечатления за състоянието на продавача и заключението на д-р М.. Не е възприел становищата на вещите лица д-р К. и д-р М., като е приел, че същите на моменти са неясни и базирани на сведения на роднини на В. П.. Приел е за доказано по делото, че задължението на купувача за плащане на цената е изпълнено.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения въпрос: при преценката дали лицето сключило упълномощителна сделка е могло при сключването й да разбира или ръководи действията си, длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и при разногласие на вещите лица участници в тричленната медицинска експертиза може ли да възприеме даденото от едно от вещите лица заключение, че лицето е разбирало действията си и последиците от тях, когато останалите две вещи лица са на противоположното мнение е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 14/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. където е прието, че тази преценка е предоставена на съда. При извършването й – тъй като се касае за дееспособно лице – съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на сделката. Затова- при преценката си – съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/,съобразно изискванията на чл.235 и сл.от ГПК,без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Тяхната тежест /преценена съобразно правилата на чл.195 и сл. ГПК/ – е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт – те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с разрешението дадено в задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос: неплащането на цената по договора съставлява ли накърняване на добрите нрави по см. на чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. На този въпрос съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика. Съдът при анализ на всички твърдения на страната и събраните доказателства е достигнал до извод, че в случая цената е платена, поради което не е констатирана недобросъвестност в поведението на купувача. Цитираното и приложено решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на ВКС, V г.о. е неотносимо в случая, тъй като в него е прието, че може да се разглежда като накърняване на добрите нрави сделка, която накърнява изискванията за еквивалентност на престациите, какъвто не е настоящия случай .
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 960 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 335/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :