О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 760 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. П. против решение № 436 от 23.01.2012г. по гр.д.№ 10704/2011г. на СГС, с което е потвърдено решение № 1-24-127/25.11.2010г. на Софийски РС, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против Н. И. М. иск по чл. 76 от ЗС да и предаде владението, отнето чрез насилие на недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. „С., [улица], представляващ апартамент на първия етаж от сградата със застроена площ 188,98 кв.м. и ? ид.ч. от УПИ 1-25, от кв. 2 и апартамент на втория етаж със застроена площ 149,83 кв.м, и ? ид.ч. от общите части на сградата и от същия УПИ, отнето по скрит начин, а при условията на евентуалност и чрез насилие.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон – чл. 76 от ЗС, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 269 ГПК и за не обсъждане на доказателствата по делото и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касация по въпроса „съгласието между владелеца и държателя за смяна на техническото устройство, осигуряващо достъп до имота има ли за последица изгубване на владението и осигурява ли фактическа вдласт на досегашния държател” на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Формулиран е процесуалния въпрос можели съдът да не се произнесел по редовно предявен иск, два самостоятелни иска ли са двете хипотези на чл. 76 ЗС – отнемане на владението по насилствен начин и отнемането му по скрит начин и може ли обективно да се съединяват.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като решението е съобразено с искането, доказателствата и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата е предявила иск по чл. 76 от ЗД за възстановяване на нарушено владение, което твърди, че й е отнето по насилствен и по скит начин от ответника. В исковата молба излага твърдения, че двамата са живели заедно в имота. Разделили се в началото налятото 2006г. и живели в имота разделени, а от средата на м. август 2006г. тя се преместила да живее на друг адрес, но оставила свои вещи в имота. Ответникът сменил ключа на външната врата и й дал ключ, но когато посетила имота на 15.06.2008г. – датата на която се разбрали той да напусне, не могла да отвори с ключа, а охранителната система се оказала блокирана. На 21.07.2008г. се опитала отново да влезе в имота, но не била допусната от охраняващата го фирма.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че владението не е отнето от ищцата, видно от твърденията й от исковата молба, а тя сама е напуснала имота и от този момент до смяната на ключа от ответника, той е установил самостоятелно владение.
Първия правен въпрос „съгласието между владелеца и държателя за смяна на техническото устройство, осигуряващо достъп до имота има ли за последица изгубване на владението и осигурява ли фактическа власт на досегашния държател” не е относим към предмета на спора. Съдебната практика приема, че смяната на ключа на имота е установяване на владение за себе си, но ищцата в качеството си на държател е освободила имота преди това. С дадения й след смяната ключ, тя не твърди да е влизала в имота. Предмет на иска по чл. 76 от ЗС е само владението, като фактическо състояние. По тези спорове правото на собственост не се изследва и е без значение. Щом ищцата е напуснала сама имота, тя не е била във владение. Затова не може да се ползва от владелческата защитапо чл. 76 ЗС. Поставеният въпрос за съглашението е ирелевантен за спора, защото към момента на смяна на ключа, ищцата вече е живеела на друг адрес, т.е. не е била във владение или държане на процесния имот. Няма отнемане на владението, или държането от нея по насилствен или по скрит начин. РС се е произнесъл и по двете хипотези на чл. 76 от ЗС – за отнемане на владението по скрит начин и евентуално за отнемането му п чрез насилие. Няма не произнасяне по предявен иск, поради което и формулираният процесуален въпрос също е ирелевантен. Въпросите, касаещи правото на ищцата като собственик са неотносими към това производство по предявения владелчески иск, тъй като в него не може да се обсъждат въпроси, свързани със собствеността – чл. 357, ал.2 ГПК. Предявеният иск е правилно квалифициран, поради което са неотносими представените Р № 52 от 22.05.2009г. по гр.д.№ 695/2008г. І т.о. и Р № 592/ 05.12.2008г. по гр.д.№ 306/20008г. І т.о.
По изложените съображения, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 436 от 23.01.2012г. по гр.д.№ 10704/2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Т. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: