Определение №885 от 15.12.2011 по ч.пр. дело №825/825 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 885

София, 15,12,2011 година

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №825/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №201 от 03.10.11г. по т.д.758/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – “И. б.” О. – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 29.04.2011г. по гр.д.115/2011г. на Търговищки окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството пред Търговищки районен съд е било образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] по иск с правно основание чл.422 ГПК- за признаване за установено между страните че ответника дължи сумите 9600лв. – стойност на извършени транспортни дейности и мораторна лихва в размер на 514.07лв.При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е оплакването на касатора за това, че спора, след като не е бил разгледан по реда на гр. ХХХІІ ГПК не е търговски. Законосъобразно, съставът на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е извършил преценка за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „ търговско” са изрично регламентирани от нормата на чл.365 ГПК, както правилно е отбелязал и жалбоподателя. Следователно, в разглеждания случай вземането по предявените искове, като произтичащо от неизпълнение на договор между търговци,свързан с тяхната дейност, определя делото като търговско.Правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика.Освен това разглежданата норма/ чл.365, ал.1ГПК/,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд, какъвто е и разглеждания случай.Доколкото императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК изключва касационен контрол за търговски дела по искове с цена до 10000лв., а не само за такива, разгледани по реда на глава ХХХІІ ГПК и тъй като по принцип процесуалната норма не подлежи на разширително тълкуване, то и разбирането на жалбоподателя е незаконосъобразно.
Правно необосновано е и изразеното от жалбоподателя разбиране, за това, че процедирането на въззивния съд по администриране на жалбата, както и отбелязването в акта, че същия подлежи на обжалване, имат за правна последица такава възможност. Този извод произтича от това, че изключването на решението от касационен контрол се извежда единствено, с оглед критериите на императивна правна норма / чл.280, ал.2 ГПК/, а не от процесуалните действия на съдилищата.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №201 от 03.10.11г. по т.д.758/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top