Определение №885 от 17.7.2013 по гр. дело №3799/3799 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 885

гр.София, 17.07.2013 г.

Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Капка юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 3799 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Х., подадена чрез адвокат А. Л. срещу въззивно решение № 1876 от 14.03.2013 г. по гр.д.№ 9354/2012 г. на Софийски градски съд съд, с което като е потвърдено решение от 23.03.2012 г. по гр. д. № 9430/2011 г. на Софийски районен съд е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че П. А. Х. дължи на [фирма], [населено място] сумата 12 464.88 лв. За потребена топлинна енергия за периода м.05.2008 г. до м.11.2010 г. и сумата 937 лв. Лихва за забава за периода 1.07.2008 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2011 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.05.2011 г. по ч. гр.д. № 5974/2011 г. на СРС, ІІІ г.о., 83 състав.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите: може ли страната да черпи права от вписванията във собствените се счетоводни книги, при положение, че не е доказала по делото, че последните са водени редовно и следва ли съдът да приема като доказателства по делото вписванията в тях и да основава своето решение върху тях, които са обусловили изхода на делото е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответника по касационната жалба – [фирма], [населено място] не е постъпил писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу П. Х. искове за признаване за установено, че вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК съществува, въззивният съд е приел, че Х. е потребител на топлинна енергия и че от приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи е установена окончателната стойност на неплатените и дължими главница лихва. Приел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че експертизите са основани само на едностранно съставени от дружеството документи по съображения, че вещите лица са проверявали едновременно както изходящите от дружеството документи, но и от дяловия разпределител документи за начислени суми, изравнявания и технологични загуби.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Поставените въпроси са относно това може ли страната да черпи права от вписванията в собствените си счетоводни книги, при положение, че не е доказала дали са водени редовно, а съдът да основава решението си върху тях не са обуславящи за изхода на делото. Вземането на дружеството е определено въз основа на дадените заключения от експертите по приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Заключенията не са оспорени от жалбоподателя. Изводът на въззивния съд, че вземането на дружеството към жалбоподателя за процесния период е в посочения размер е изграден на база приетите и неоспорени от жалбоподателя заключения, а не въз основа записванията в счетоводните книги на дружеството. Ето защо поставените въпроси не са от решаващо значение за изхода на спора и по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на наличието на допълнителните критерии по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1876 от 14.03.2013 г. по гр.д.№ 9354/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top