5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
[населено място], 2.07.2014 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 2818 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. П., подадена от адвокат А. Д. срещу въззивно решение № 3 от 6.01.2014 г. по гр.д.№ 780/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 79 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 2894/2012 г. на Добричкия районен съд е допуснато изменение на определените с решение по бр.д. № 3/2012 г. на Добричкия районен съд мерки за упражняване на родителските права по отношение на децата Р. С. П. и А. С. П., като са предоставени на бащата С. А. П., определен е режим на лични контакти на майката В. И. П. с децата Р. и А. всяка първа , втора и трета събота и неделя от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване в петък и събота в дома на майката, половината от коледно-новогодишната ваканция, като на Б. вечер децата да бъдат при бащата С. А. П., а на Нова година – при майката В. И. П., половината пролетна ваканция, половината лятна ваканция когато бащата не е в платен годишен отпуск, за рождените дни на децата всяко четна година да могат да празнуват при бащата, а в нечетните- при майката. В. И. П. е осъдена да заплаща на Р. и А. месечна издръжка от по 77.50 лв. за всяко дете, чрез техния баща и законен представител С. А. П., считано от датата на влизане на решението в сила.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроси свързани със задължението на съда да прецени всички обстоятелства в тяхната съвкупност с оглед интересите на децата, както и да допусне поисканите доказателства за новонастъпилите обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на децата, при спор по чл.59, ал.9 СК. Поддържа, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът С. А. П. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат И. Ж. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
С решение по бр. д. № 2/2012 г. на Д. е било утвърдено споразумение по чл. 51 СК между страните, с което родителските права по отношение на малолетните деца Р., роден през 2002 г. и А., роден през 2007 г. са предоставени за упражняване от майката, определен е режим на лични отношения на бащата с децата, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата. С иска, предявен по настоящото дело, бащата- ищец е поискал съдът да промени тези мерки, като предостави упражняването на родителските права на него, определи режим на лични контакти на децата с жалбоподателката и я осъди да заплаща месечна издръжка. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което обуславя промяна на постановените с бракоразводното решение мерки.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по делото са установени прояви на физическо насилие от майката по отношение на детето Р., както и неадекватни родителски реакции- позволява на децата да правят каквото си искат, става обект на манипулиране от страна на Р., невъзможност да въдвори ред, поради което прибягва до агресивност. Общуването между майката и голямото дете, /изразяващо се в скарване, изпадане на майката в истерия, прибягване до физическо насилие и накрая родителско извинение/ превърнато в ежедневие е проблемно и води до загубване на родителски авторитет. В. съд е приел за неоснователен довода на майката, че бащата няма възможност да се грижи децата, както и че той има склонност към агресия и насилие. Приел е, че е преустановен физическия тормоз на бащата спрямо децата, че има авторитет пред децата, изисква от Р. да се подготвя отговорно за училище, общува с децата строго, но нормално и спокойно, съобразно нуждите им без да допуска насилие, справя се адекватно със здравословните им проблеми. Предвид така изложеното, въззивният съд е намерил, че бащата е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. В задължителната практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС е прието, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая решаващи мотиви на въззивния съд не са в противоречие с цитираните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г. Константна е съдебната практика, че при иск за промяна в упражняването на родителските права, най-същественото обстоятелство, което подлежи на изследване служебно от съда е интереса на детето, като в тази насока съдът и служебно следи както за интереса на детето, така и за обстоятелства, настъпили в хода на процеса и които са от значение за определянето на този интерес, независимо дали същите са посочени като доводи в исковата молба. В случая въззивният съд е възприел изложените от първоинстанционния съд съображения обосновали извода му, че е налице изменение в обстоятелствата, посочил е и е обсъдил в какво се изразява изменението на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, респ. – кои конкретно са новите обстоятелства, които влошават положението на децата при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права с утвърденото с бракоразводното решение споразумение между страните, както и кои конкретно са новите обстоятелствата, с които би се подобрило положението на децата при предоставянето на родителските права за упражняване от бащата, извършена е преценка, изхождаща от интересите на децата. Обсъдени са в съвкупност събраните по делото доказателства, включително изготвените социални доклади, допуснатите експертизи, отчетено е и раждането на трето дете в семейството на майката. Отказът на съда да допусне изготвянето на нов социален доклад, по съображения че по делото са изготвени няколко доклада не е в противоречие със задължението на съда, който следи за интереса на децата и служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Съдът е отказал защото такива са събрани по делото, а не защото са преклудирани.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не е в противоречие с задължителната съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика, по отношение на която не е обоснована нуждата от нейната промяна изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 6.01.2014 г. по гр.д.№ 780/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: