О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 38 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. и Д. Х. Ч., подадена от пълномощника им адв. Д. Д. срещу въззивно решение № 66 от 3.07.2008 год. по гр.д. № 71/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд от 19.11.2007 г. по гр.д. № 1611/2007 г., с което е обявен за недействителен по отношение на ищците К. К. П. и С. М. П. договор за покупко-продажба от 14.08.2006 г. по нот.акт № 316/2006 г. на нотариус рег. № 449 с район на действие БРС, с който ответникът В. И. Д. продал на ответницата Б. И. Д., съпруга на ответника Д. Х. Ч. следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната жил.площ от 150 кв.м., мазе с площ от 40 кв.м., построена върху общински УПИ *, кв.19 по плана на с. Т., Бургаска обл., на осн. чл.135 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба К. К. П. и С. М. П. в писмения отговор изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът В. И. Д. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправи върпоси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Според жалбоподателите въззивният съд постановил решението въз основа на неистински документ- у-ние за семейно положение № 1* от 9.03.2007 г. на Обина К. , което довело до конституирането на жалбоподателя Д. Х. Ч., като ответник по делото. Въззивният съд не се произнесъл и по заявеното с исковата молба искане за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба, при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и обявяване за недействителна на сделката, предмет на иска. Посочени и представени са: ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150/85 г. на ОСГК на ВС; решение № 403 от 13.04.1993 г. по гр.д. № 42/93 г. на ВС, ІV г.о.; решение № 852 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 205/99 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1* от 10.05.1996 г. по гр.д. № 519/95 г. на ВС, ІV г.о.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд за да остави в сила решението на районния съд, с което предявеният от К. П. и С. П. срещу Б. Д. , Д. Ч. и В. Д. иск е уважен, като е прогласен за относително недействителен в отношенията между страните, договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 136/2006 г., на основание чл. 135 ЗЗД. Прието е, че ищците имат качеството на кредитори спрямо прехвърлителя по този договор – В. Д. на вземане, поради което извършеното разпореждане с недвижим имот от страна на длъжника в полза на неговата сестра Б, по време на брака й с Д. Ч. – покупко-продажба по нот.акт № 136/2006 г., е увреждаща сделка и в отношенията между страните следва същата следва да се прогласи за относително недействителна, на основание чл. 135 ЗЗД.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос касае приложението на чл.154 ГПК /отм./ във връзка с достоверността на представеното в производството пред първата инстанция удостоверение за семейно положение № 1* от 9.03.2007 г. на Община К., в което е отразено, че жалбоподателя Д. Ч. е съпруг на жалбоподателката Б. Д. Това доказателства не е оспорено от жалбоподателите по реда на чл. 154 ГПК /отм./. По смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК двамата съпрузи са необходими другари и съдът е конституирал Д. Ч. като ответник по делото.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е посочил общият критерий за допустимост на касационното обжалване – въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото. Наред с формулирането на общия критерий за допустимост касаторът е длъжен да посочи и да обоснове наличието на специален критерий за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С изложението се поддържат оплаквания, че въззивният съд съществено е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил решението си, като се е позовал на посоченото писмено доказателство, въз основа на което е приел за доказано, че жалбоподателите са съпрузи, като не е отчел, че с решение № 172 от 23.04.1987 г. по гр.д. № 568/1986 г. на БРС бракът между жалбоподателите е прекратен. Изложението по съдържанието си съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, по които оплаквания ВКС следва да се произнесе ако допусне до касационно обжалване въззивното решение. Липсват съображения оспорен ли е в производството този документ, а освен това твърдението, че с касационната жалба е представен препис от решение по гр.д. № 568/86 г. на БРС, с което бракът между жалбоподателите бил прекратен е невярно.
Поддържаното в изложението нарушение от въззивния съд, който не се произнесъл по искането на ищците-ответници за отмяна на нот.акт по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ не обосновава извод за наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За жалбоподателите – ответници по иска с правно основание чл.135 ЗЗД липсва правен интерес от обжалване на решението в тази част, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос и приложените решения не се подлагат на обсъждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 3.07.2008 год. по гр.д. № 71/2008 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Б. И. Д. и Д. Х. Ч., подадена от пълномощника им адв. Д. Д.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :