О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 09.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 40 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. В. Д. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. П, против въззивното решение № 1* от 27 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е отменено решение № 2* от 21 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. В. за 2009 г. и вместо него исковете на Д. за отмяна на уволнението й със заповед № 8 от 5 март 2009 г. на “Т” А. клон В. , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 1200 лева обезщетение за оставането й без работа, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото са нарушени всички изисквания за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение; касаторката не е получила посочената в заповедта докладна записка, за да знае в какво е обвинена и да организира защитата си, а докладната записка е следвало да бъде връчена на касаторката при връчване на заповедта за уволнение; при немотивираност на заповедта работодателят не би могъл да иска обяснения за нарушения, уволнението за които не е мотивирано; не е ясно кое от трите нарушения по чл. 187 т. 8 КТ е извършила касаторката; съдът приема, че е нарушен чл. 187 т. 10 КТ, но в заповедта такова обвинение липсва. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че ВКС дължи произнасяне по всички хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса за това ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към допълнителен документ, този документ следва ли да бъде връчен на работника заедно със заповедта или дори преди това и по въпроса нарушава ли се правото на защита на работника в случая, че в посоченото основание за уволнение има повече от една хипотеза и конкретната такава не е посочена. Представят се множество решения на ВКС и други съдилища. В допълнителна молба касаторката сочи, че относно спазване изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ обжалваното решение противоречи на множество изброени съдебни актове.
Ответникът “Т” А. клон В. , не представя отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че при издаването на процесната заповед е спазено изискването на чл. 193 ал. 1 КТ за даване на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание; заповедта е издадена в рамките на срока по чл. 194 ал. 1 КТ; заповедта е съобразена с правилото на чл. 195 ал. 1 КТ – подписана е от работодателя, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено същото, защото съдържа изрично препращане към докладна записка, в която обстоятелствата по дисциплинарното нарушение са подробно описани, поради което са станали част от нея; фактът на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е установено; макар да е налице противоречие между посоченото от работодателя правно основание и фактическите обстоятелства, то последните са меродавни относно правната квалификация на нарушението, което в действителност е това по чл. 187 т. 10 КТ; основателни са и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане само по първия поставен въпрос.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в нарушение на практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По първия поставен въпрос във връзка с необходимостта документът, към който заповедта за наказание препраща, да бъде връчен на работника, на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика. От представените съдебни решения не се установява подобен въпрос да е разрешаван, а и няма задължителна съдебна практика по него. Ето защо, тъй като поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на съда, а оттам – и крайния извод по спора, касационното обжалване следва да се допусне.
По втория поставен въпрос не е налице основание за допускането му до касационен контрол. Това е така, защото в мотивите на съда не е сторено неговото разрешаване по какъвто и да е начин, та да се счете, че различното му разрешаване би довело до различни изводи. Съдът не е обсъждал основанието по чл. 187 т. 8 КТ като основание за дисциплинарно уволнение, но е приел, че фактически използваното от работодателя основание е друго.
На последно място, в допълнителната молба се сочи, че въззивният съд приел неспазване изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ в противоречие с разрешаването на този въпрос в множество посочени съдебни решения. Посоченото от касатора не представлява въпрос, на който да може да се даде конкретен отговор в рамките на производството по чл. 290 ГПК, тъй като в представената съдебна практика са разгледани различни хипотези на нарушение на чл. 195 КТ и не е формулирано ясно какво точно питане се поставя, за да може да се определи дали поставеният проблем е обусловил изхода на спора.
Касаторката не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 27 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: