О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 15.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 451/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 865 от 20.20.2011 г. по гр.д. № 5816/2010 г. на Пазарджишкия районен съд е допусната съдебна делба между А. К. А. и С. В. К. на поземлен имот, находящ се в [населено място], с идентификатор № 55155.504.90, с площ 353 кв.м, съставляващ по предходния кадастрален план имот пл.№ 2731 в кв. 349, ведно със самостоятелен обект – апартамент на втория етаж на сградата, построена в него, с идентификатор № 55155.504.90.1 на 120 кв.м, ведно с 1/3 ид. част от таванско помещение и на гараж в сградата, с идентификатор 55154.504.90.1.4, при права: по отношение на дворното място – по 6/12 ид. части за всеки от двамата съделители; по отношение на жилищния етаж и гаража – 4.5/12 ид. части за А. А. и 7.5 ид. части за С. К., по отношение на таванското помещение – 5.5/12 ид. части за А. А. и 6.5/12 ид. части за С. К.. Със същото решение е допусната съдебна делба между двамата и на недвижим имот, съставляващ апартамент № 64, находящ се на третия етаж в [жилищен адрес] вх. ”В” в [населено място],[жк], със застроена площ 60.54 кв.м и изба от 3.46 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при равни права- по ? ид. част за всеки от съделителите.
С решение № 101 по в.гр.д. № 139/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд първоинстанционното решение е изменено в частта относно дяловете на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в [населено място] – дворно място, жилищен етаж, гараж и таванско помещение, като е постановено делбата да се извърши при следните права: за А. К. А. – 1/2 ид. част от дворното място, 3/8 ид. части от жилищния етаж и от гаража и 3/24 ид. части от таванското помещение; за С. В. К.- 1/2 ид. част от дворното място, 5/8 ид. части от жилищния етаж и гаража и 5/24 ид. части от таванското помещение. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В срока по чл. 283 ГПК С. В. К. е подала касационна жалба против решението на въззивния съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот в [населено място]. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката счита, че в тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 19 и чл. 20 СК / отм./. Позовава се на решение № 273 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 320/08 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 107 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 4288/08 г. на І г.о.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от А. К. А., действуващ чрез неговия пълномощник адв. А. Г., в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот в [населено място]. Наведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че при определяне квотите на съделителите въззивният съд е процедирал в противоречие с постановките на П. № 8/ 1980 г., а изводите му относно придобиване на имота по давност са в противоречие с приетото в решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 144/03 г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Прието е за установено по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен през 1983 г., е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 174/98 г. на Пазарджишкия районен съд.
По отношение на недвижимия имот в [населено място] и касационната жалба от А. А..
Въззивният съд е приел, че дворното място е било индивидуална собственост на Б. Ц. К., а вторият етаж, гаража и 1/3 ид. част от таванските помещения са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност от Б. К. и нейния съпруг- В. Г. К.. Последният е починал през 1984 г. и притежаваната от него 1/2 ид. част е преминала по наследяване в патримониума двете му дъщери – С. В. и Л. В., съгласно чл. от СК от 1968 г./ отм./. С нотариален акт № 149, т.ІІ, дело № 762/85 г. Б. Ц. К. прехвърлила на своята дъщеря С. В. К. срещу задължение за издръжка и гледане своята част от недвижимия имот, представляваща 1/3 ид. част от имот пл.№ 2731 в кв. 349 по плана на [населено място], заедно с ? ид. част от втория етаж на построената върху 120 кв.м. жилищна сграда, 1/2 ид. част от гараж и 1/6 ид. част от таванското помещение в сградата. С решение по гр.д. № 979885 г. на Пазарджишкия районен съд е допусната делба на втория етаж, гараж и 1/3 ид. част от таванските помещения между С. В. А. / К./ и Л. В. Т.. По силата на сключената между тях спогодба по делото делбеният имот е бил поставен в дял на С. А., като за уравнение на дела на своята сестра същата е следвало да заплати сумата 5 316 лв. в едногодишен срок на равни месечни вноски.
Въззивният съд е намерил, че тази делба е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, тъй като е била извършена без участието на А. А., както съсобственик по силата на извършената с нотариален акт № 149/85 г. сделка. Приел е обаче, че от сключването на спогодбата съпрузите са установили съвместно владение върху делбения имот, поради което са придобили по давност идеалните части на съсобственика Л. В. Т.. Оттук е заключил, че по давност и по силата на извършената през време на брака прехвърлителна сделка съпрузите са притежавали в режим на СИО ? ид. части от втория етаж, гаража и от 3/12 от таванските помешения. След прекратяване на брака правата им върху тази част от имота са равни, т.е. всеки от тях притежава по 3/8 ид. част от втория етаж и гаража и по 1/ 24 ид. част от таванските помещения. Лична собственост на съпругата С. В. са ? ид. част от втория етаж и от гаража и 1/12 ид. част от таванските помещения, като придобити по наследяване от нейния баща В. К.. По отношение на дворното място правата на бившите съпрузи са по 1/2 ид. част, тъй като същото е придобито от тях през време на брака чрез възмездни сделки. В обобщение, съдът е допуснал делба на дворното място при квоти по ? ид. част за всеки от съделителите, по отношение на втория етаж и гаража – при права 3/8 ид. части за А. А. и 5/8 ид. части за С. К. и по отношение на таванските помещения- 3/24 ид. части за А. А. и 5/24 ид. части за С. К..
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса, касаещ придобиването по давност от съпрузите на недвижим имот, който е наследствен на единия от тях. Този въпрос е разрешен от въззивния съд при точно приложение на т.2 от ППВС № 8/ 80 от 17.06.1981 г., в която е прието, че когато един от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението по отношение на останалите съсобственици, съпружеска имуществена общност става частта от имота, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и тя е негова индивидуална собственост. Цитираната от касатора А. А. в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК част от мотивите към т.2 от ППВС № 8/80 г. касае различна хипотеза, а именно, когато единият или двамата съпрузи упражняват владение върху изцяло чужд недвижим имот.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, касаеща допуснатия да делба недвижим имот в [населено място] и по въпроса, свързан с доказване на предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност. В решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 144/03 г. на ВКС, І г.о., е прието, че в тежест на претендиращото собствеността лице е да докаже, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС- че в продължение на повече от 10 години е упражнявал фактическа власт върху имота без противопоставяне от титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик права на пълноправен собственик на имота. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение на имота в [населено място] и касационната жалба на С. В. К..
За да направи извод, че процесният имот следва да се допусне до делба между страните при равни права, въззивният съд е приел, че претендираната от съделителката С. К. частична трансформация на лични средства, вложени в закупуването на апартамента, не е доказана, тъй като събраните по делото доказателства водят до извод, че сумата 3 468 лв. не са дарени от нейната майка единствено на С. К. за нейни лични нужди, а на двамата съпрузи като помощ за придобиване на жилището. Изводът е обоснован с това, че в приложения по делото кредитен превод е записано ” за покупка на жилище”, а в обясненията си, дадени по реда на 176 ГПК, С. К. е посочила, че майка й дала парите, защото съпругът А. А. помогнал да се изплати дела на сестра й при делбата на имота в [населено място].
Представените с касационната жалба решение № 273 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 320/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. , и определение № 107 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 4288/08 г. на ВКС, І г.о., не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос дали сумите, дадени от родителите на единия съпруг за придобиване на имущество през време на брака, се считат дарение за този съпруг или за двамата съпрузи. Определението по гр.д. № 4288/08 г. на ВКС, І г.о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Приетото в решение № 273 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 320/08 г. на ВКС, ІІ г.о., че частта от жилищноспестовния влог на майката на единият от съпрузите, прехвърлена му преди придобиването на имота, представлява дарение само за този съпруг, също не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като намерението да се надари само единия съпруг или и двамата съпрузи, е въпрос на доказване при разглеждане на спора по същество. Както е посочено в решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, фактът, че родителите даряват парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен на съда факт, нито факт, за който съществува установена от закона презумпция, поради което подлежи на доказване от съпруга, който твърди този факт. В случая, при формиране на извода си по въпроса дали сумата 3 468 лв., предоставена от майката на жалбоподателката С. К. за закупуване на процесното жилище, представлява дарение само в полза на нейната дъщеря или в полза на семейството, въззивният съд, в съответствие с трайно установената съдебна практика, е изхождал от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и от дадените от жалбоподателката обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 по в.гр.д. № 139/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: