Определение №886 от 17.12.2018 по гр. дело №3022/3022 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 886

София, 17.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3022/2018г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. К. ,чрез адв Г. Т. от ШАК срещу решение №2794 от 04.05.2014г по в.гр.дело № 8136/2017г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение № 76287 от 28.03.2017г на Софийски районен съд , по уважен иск на основание 233 ,ал.1 от ЗЗД на наемодателя Й. М. Б. за опразване на отдаден под наем с договор от 05.03.2008г недвижим имот – апартамент в [населено място] , след едностранно прекратяване на договора от наемодателя поради неизпълнение за задълженията да се заплаща наем и консумативи,след връчена нотариална покана .Сключването на наемния договор между страните ,безсрочното му действие и съдържанието му в частта , с която наемателят се задължава да заплаща наем от 300 евро месечно в брой най- късно до пето число текущия месец (т.15 от договора ,сключен в писмена форма на 03.05.2008г) ,както и държането на имота от ответника след изявлението за прекратяване,включително след завеждане на исковата молба не е било спорно. Ответникът, понастоящем касатор е оспорвал иска с твърдение , че реалните отношения не били наемни, а такива по устна уговорка за покупко- продажба по предварителен договор на същия имот, като ,договорената цена била данъчната оценка , която да бъде платена на десетата година от сключване на договора за наем и от нея се приспаднат 36 000 евро за 10 години ползване. Друго твърдение на ответника е ,че ищецът е удостоверил като получени от него „наем до 2015г – 28 200 евро + два пъти по 1800 евро за 2016г”, който текст е бил изписан ръкописно в разписка, носеща подпис на ищеца, във връзка с така направените изявления.Поради това е поддържано и възражение за изправност на наемателя, тъй като с получените суми наемът е бил предплатен и надплатен.
Документът,представен от ответника представлява бланкова разписка от 15.01.2016г за паричен превод по системата „Easy Pay” на сумата 950 лева издадена от този оператор с данни за превода с наредител съпругата на ответника и получател лицето Р. П.,подписал се като клиент при получаване на сумата от представител на оператора. Върху документа, след издаването му , са положени два недатирани ръкописни текста с различно съдържание. Първият текст е оспорен от ищеца по отношение авторството и съществуването му към момента ,в който е написана и подписан друг ръкописен текст , по-долу – в празната част на бланковата разписка . Вторият ръкописен текст ,според допълнителните твърдения на ответника , е изписан от Р. П. , със съдържание: „Дадох лично горепосочената сума от 935 лв на Й. Б.”,а срещу думата „потпис”, най- долу е поставен подпис , за който ищецът не оспорва ,че е негов Не оспорва и верността на изявлението , че е получил 935 лв от лицето П.. Подписът , за който ищецът признава , че е негов , е положен в очевидна връзка с последния ръкописен текст , изпълнен от П. , който е предал сумата 935 лв.
В хода на оспорването на другия ръкописен текст „платен наем до 2015г – 28 200 евро + два пъти по 1800 евро за 2016г”, изпълнен върху печатното съдържание на издадената от оператора разписка , безспорно е установено че той не е написан от ищеца , а от лицето , изпълнило другия ръкописен текст по-долу.Приетата по делото в първа инстанция и неоспорена графологична експертиза е установила , че двата ръкописни текста са изпълнени от едно и също лице с различно пишещо средство ,като не може да се определи давността им , а подписът най- долу вероятно е на ищеца .
По отношение на оспорения документ въззивният съд е приел ,че автентичността на разписката в оспорваната част не е установена. В ръкописните текстове са отразени две различни изявления , като под оспорваното за платен наем до 2015г 28 200 евро плюс два пъти по 1800 евро за 2016г, не е положен подпис , под него са подписите на разписката – бланка . Това изявление не е на ищеца. Ответникът не е провел доказване, че е изпълнил задълженията си по договора за наем и че не е имало основание ищецът да прекрати същия ,затова дължи да предаде имота .
На свой ред , въззивният съд не е допуснал поисканите при въззивното обжалване четирима свидетели на ответника, чието допускане първоинстанционният съд мотивирано и двукратно е отказал след изрично становище на ищеца по допустимостта им. Свидетели са отказани както за установяване на симулация и прикрита сделка – поради липса на обратно писмо или изявление ,преодоляващо ограничението на чл. 165 , ал.2 ГПК, така и за доказване , че при посочените в оспорената част на документа суми в евро се касае за платен наем, поради забраната на чл.164, ал.1 т.4 ГПК ,вр. ал.2 ГПК .
В касационната жалба се поддържа оплакване за съществено процесуално нарушение поради това ,че не са допуснати исканите гласни доказателства. В изложение се формулира въпрос : „следва ли съдът да не допусне свидетелски показания за установяване на договори на стойност по голяма от 5 000 лева ,когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение” .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш.№524/2011г по гр.д № 167/2011г ІV г.о .
В отговор ответникът Й. Б. оспорва предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Прикрита сделка няма ,няма плащания на наема , освен признатото плащане по разписката чрез трето лице
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Изтъкнатото от защитата решение по гр.д № 167/2011г ІV г.о ,възприемащо отговора на правния въпрос, даден в решение решение № 546 по гр.д. № 856 за 2009 г. на ІV ГО на ВКС за кои обстоятелства ограничението в чл.164,ал.1 т.3, предл. второ ГПК не е приложимо при наличие на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева , не засяга съображенията, решаващо изтъкнати от съдилищата по ограничението на чл.165,ал.2 ГПК, а в случая няма и отношение към прилагането на ограничението в чл.164, ал.1 т.4 ГПК ,също изтъкнато от съда. Обобщено посочените в цитираното решение и други решения на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 291 ГПК обстоятелства, за което свидетелски показания могат да се ценят , са различни от тези, за които защитата на ответника е поскала допускане на свидетели в настоящия процес. Клаузите на договора за наем и смисъла им са били съвсем ясни, в частта за задължението да се заплаща наемна цена включително. Доказване на твърденията за „предварителен договор” по устна уговорка , освен от ограниченията по чл.165 , ал.2 ГПК,се регламентира и от изискване за писмена форма на договор с такъв предмет. Доводът за направено свидетелстващо изявление на ищеца в частен документ , че е платен наема до 2015г и два пъти по 1800 евро за 2016г., е опровергано при изследването на самия документ от формална и съдържателна страна. Оставало е ответникът да докаже изпълнение на задълженията си – установени установени с писмен акт , за което в крайна сметка последният е искал допускане на свидетели без дори да твърди,че реално е изпълнявал тези задължения съгласно договора ,който е подписал .
В случая не се касае за доказване на други елементи от договор при стойност, относима към ограничението за гласни доказателства , а за погасяване на парично задължение . В искането за гласни доказателства не са били конкретизирани и никакви факти , за които ограниченията в чл.164 и чл. 165 ГПК могат да се преценят като преодолими без съгласие на другата страна.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски , установени в размер на 600 лева за адвокатска защита.
С оглед гореизложеното Върховен касационен съд , ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване на решение №2794 от 04.05.2014г по в.гр.дело № 8136/2017г. на Софийски градски съд
Осъжда П. Ц. К. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. М. Б. с постянен адрес [населено място] , ж.к М. І, [жилищен адрес] ап.№90 сумата 600 лева разноски

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top