О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 20.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4552/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 11969 от 21.06.2013 г. по ч.гр.д. № 4249/ 2013 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 59463/2012 г. на СРС, 62 с., с което не е уважено възражението на ответника за родова неподсъдност на делото пред Софийски районен съд и искането за изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, че отношенията на страните са основани на един устен договор и тъй като ищецът не твърди да са налице отделни неформални договори, следва да се приеме, че е предявен иск за 87 677.08 лв. – неплатена цена по договор, който иск е подсъден на СГС и иск за 8 247.57 лв. – обезщетение за забавено плащане, а не отделни искове, основани на всяка от фактурите, с цена до 25 000 лв., подсъдни на СРС. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят описва развитието на делото, и сочи, че е решен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, затова иска да се допусне касационно обжалване. Представя копие от Опр. от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 4974/2009 г. на СГС, невлязло в законна сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната касационна жалба и провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което не е уважено възражението на ответника за родова неподсъдност на делото. Изложени са съображения, че доколкото ищецът не твърди да е налице общ договор за доставки, въз основа на който да претендира цената на доставени на ответника стоки по 47 фактури, налице са отделни търговски продажби, реализирани между страните и предмет на делото са искове по отделни търговски продажби с цена до 25 000 лв., които съгласно чл. 103 ГПК, са подсъдни на районния съд.
Въззивното определение по въпроса на кой съд е подсъдно заведеното дело по правилата на родовата подсъдност, когато сезираният районен съд е приел делото за разглеждане и не е уважил искането на ответника да изпрати делото за разглеждане на СГС, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 9 б.”в” от ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност – чл. 15 ал. 2 ГПК – подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, като е актуално приетото в т.5 на ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГТК, и не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, тъй като не е от актовете, посочени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 11969 от 21.06.2013 г. по ч.гр.д. № 4249/ 2013 г. на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: