3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛСОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №13/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. – София, против въззивно решение №90/11.10.2011 г. по гр.д.№209/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №47/23.6.2011 г. по гр.д.№ 463/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд,с което е отхвърлено като неоснователно мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, за отнемане в полза на държавата от Н. Т. К. и от Р. Й. К., на подробно посочени в диспозитива му имоти, автомобили и суми.
Въззивната инстанция е приела, че получените от ответниците по исковата молба доходи през проверявания период надвишават направените разходи, поради което те са разполагали с достатъчно доходи за придобиване на имуществото, което се претендира от К.. Освен това съдът е стигнал до извод, че съвкупният анализ на фактите изключва предположение за връзка между осъщественото от ответника престъпление през 2004 г. и произхода на средствата, вложени в придобиване на имуществото през периода от 1984 г. до 2008 г., а наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиването на имуществото не може да бъде направен и с оглед характера на престъплението, за което е бил осъден ответникът К.. Поради това съдът е приел, че извършеното престъпление не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода от 1991 – 2000 г. и съответно не обуславя извод, че в придобиването на имотите през този период са вложени средства от престъпна дейност. В заключение е прието, че такъв извод не може да се изведе, както от вида на престъплението, от извършването на което няма данни ответникът да е получил някаква финансова облага, така и от останалите доказателства, свързани с начина на придобиване на имуществото. Въз основа на това е направен краен извод, че нито е установено, нито може да се предположи, че придобитото от ответниците имущество, чието отнемане се иска, е пряко или косвено придобито от престъпна дейност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществения за изхода но делото въпрос за наличие на средства от законен източник, които да обосноват извършените възмездни придобивания на движимо и недвижимо имущество. Във връзка с това се поставя материалноправният въпрос “Дали недекларираните пред митническите власти на границата при внос на средства, придобити в чужбина и впоследствие пред данъчните органи в страната, могат да бъдат отнесени към средствата от законен източник. Твърди се, че по този въпрос няма практика на ВКС, поради което се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация – Н. Т. К. и Р. Й. К., посредством процесуалния си представител – адв. Б. – П., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. В. решение по не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
В изложението на касационния жалбоподател е поставен материалноправен въпрос, посочен по-горе, който е от значение за изхода от спора. Този въпрос обаче е относим само към наличието на средства от законен източник, въз основа на които е придобито движимо и недвижимо имущество от ответниците по иска. Решаващият извод на съда обаче е за липсата на основателно предположение за връзка между осъщественото от ответника престъпление и времето, през което е придобито имуществото, както и че извършеното престъпление не сочи на възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода на придобиване на имуществото.
Поради това преди да бъде отговорено на поставения от касационния жалбоподател въпрос, следва да се отговори на въпроса – “Дали е налице връзка между ,придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност, която има предвид ЗОПДИППД?”. Едва след отговора на този въпрос следва да се отговори на поставения от касатора въпрос. Формулираният от съда въпрос обаче не е зададен в изложението, поради което ръководейки се от принципа, заложен в чл.6 ГПК, настоящата съдебна инстанция не следва да допусне въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №90/11.10.2011 г. по гр.д.№209/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№8272/16.11.2011 г., подадена от К. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: