О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 21.06. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 425/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Република България чрез прокурор К. К.-прокурор в Апелативна прокуратура-София против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав № 2053/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2399/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, І-во ГО, 11 състав от 22.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2206/2010 г. в частта, с която Прокуратура на Б е осъдена да заплати на Я. Г. А. сумата 7500 лв., а на С. Н. А. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което са оправдани на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ, ведно със законна лихва.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-ППлВС № 4/68 г. и т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г., ВКС, ОСГК, а именно по въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД. Посочени са материалноправни въпроси относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и че обезщетение се дължи само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл. 4 ЗОДОВ, по които въпроси се счита, че практиката на съдилищата в страната е противоречива. Посочени са и са приложени съдебни решения в подкрепа на твърдението, че при сравнително сходни случаи размерът на обезщетението се определя при големи различия.
За ответниците по касация Я. Г. А. и С. Н. А. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. Т.. Претендира се присъждане разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалване на решението.
Въпросите, свързани с определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, повдигнати с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по своя характер съставляват доводи за допуснати от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на решението-касационни основания за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават основание, относимо към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
В този смисъл с изложението не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
На ответниците по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 1 600 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие с пълномощно № 801540/22.03.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав № 2053/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2399/2011 г. по касационна жалба от Прокуратура на Република България.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Я. Г. А. ЕГН [ЕГН] и С. Н. А. ЕГН [ЕГН] сумата 1 600 лв. за направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: