2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 233/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 886
гр. София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 233 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Д. Н. П. и Г. Н. Г. обжалват решение № 1513 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 1443/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Теодора Д. П. оспорва жалбата.
Ответниците по касация Г. Д. С. и В. Ц. А. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
К. са предявили отрицателен установителен иск, като искат от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на 27 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място. С решение № 1029 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 8146/07 г. Районен съд [населено място] е приел за установено по отношение на ищците, че тримата ответници не са собственици на 27 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта касаеща отрицателния установителен иск за собственост на предявен срещу Теодора П. и Д. С. и е прекратил производството по делото в тази част. Според съда, ищците нямат правен интерес от предявяване на иска срещу тях, тъй като Теодора П. през 1994 г. дарила имота на сина си Д. С., а през 1999 г. той дарил имота на В. А.. Тъй като се иска установяван обема на правата на етажни собственици, ищците нямат правен интерес от иска срещу бившите собственици.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси допустим ли е иск за установяване обема на съсобственост на идеални части от имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на решение № 10 от 22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/97 г., на ВКС IV ГО в което е прието, че е допустим установителен иск за обема на притежаваните в съсобственост имот идеални части, затова няма основание жалбата да бъде допусната за разглеждане. Съдът е приел че искът срещу купувача В. А. е допустим и е уважен, като в тази част решението е влязло в сила. В случая, както е посочил и съдът, Теодора П. и Г. С. не са съсобственици, поради което решението не противоречи по посочената съдебна практика. Решение № 1942 от 15.01.2002 г. по гр. д. № 298/01 г. на ВКС IV ГО е неотносимо към спора, затова не е основание за допускане на касационно обжалване. Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 1 000 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1513 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 1443/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Д. Н. П. и Г. Н. Г. да заплати на Теодора Д. П. 1 000 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: