О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
С., 08.12. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ гр. дело № 1561/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. П., съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. Л., срещу решение №146 от 16.01.2017 г. по гр. дело №4786/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №2468 от 14.04.2015 год. по гр. дело №17408/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. В. Г. 78 500 евро. В. съд е приел, че съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с първото касационно решение по делото, предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД – връщане на дадено с оглед неосъществено основание. С исковата молба е било представено извлечение от банкова сметка, от съдържанието на което се установява, че с два превода от 20.02.2009 г. ищецът Г. В. Г. е превел на ответницата Р. Г. П. сумата от общо 80 000 евро. По делото е установено, че страните са възнамерявали да сключат договор за заем на парична сума. Няма доказателства, че извършените два превода съставляват предаване на сумите по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, в който момент следва да се счита сключен договорът за заем, поради реалния му характер, от което следва да се приеме, че сумата от 80 000 евро е получена от ответницата с оглед неосъществено основание – несключен договор за заем. Длъжникът е извършил частично погасяване на дълга – в размер на 1 500 евро, поради което следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на сумата от 78 500 евро е основателен и следва да се уважи. Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд само относно квалификацията на спорното право, но не и по отношение на крайния извод за основателност на предявения иск, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Г., съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: ако по делото са събрани доказателства за плащане на парична сума по договор за заем, то правната квалификация на иска като такъв по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД представлява ли съществено процесуално нарушение; възможно ли ако правната квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД, то да се стигне до неоснователно дублиране на претенцията като абсолютен размер – процесната сума да се иска и като дадена в изпълнение на договор; след като за валидността на договора за заем не е предвидена писмена форма и са събрани писмени доказателства за плащането на процесната сума, може ли да се приеме, че не е възникнало заемно правоотношение. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №146 от 16.01.2017 г. по гр. дело №4786/2016 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили крайното решение, защото въззивният съд е спазил задължителната за него съдебна практика, според която съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнато делото за ново разглеждане. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него (напр. ако бъде направен отказ или оттегляне на някой от исковете, бъде направено признание на иска или на отделни факти, постигне се спогодба, бъдат събрани нови доказателства и др.). Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди./Решение №294 от 18.10.2013 г. по гр. дело №1276/2010 г. на ВКС, IV г.о./
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146 от 16.01.2017 г. по гр. дело №4786/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.