Определение №886 от 9.7.2014 по гр. дело №20/20 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 886

гр.София, 09.07.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 20/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на К., като правоприемник на ищеца (К.), за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1003 от 16.05.2013 г. по гр.д.№ 3703/ 2012 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2152/ 2009 г. и по този начин е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата от Д. С. М. на основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на недвижими имоти (апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]), движими вещи (лек автомобил А. с рег. [рег.номер на МПС] ) и пари (в размер съответно от 117 349,80 лв, 148 490,77 лв, 38 375 лв, 12 900 лв, 4 300 лв и 40 000 евро). Отхвърлено е и искането на К. за отнемане в полза на държавата от В. С. Г. на лек автомобил Ф. Г. с рег. [рег.номер на МПС] . Отхвърлено е и искането на К. за отнемане в полза на държавата от П. И. П. на основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на недвижим имот – апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК К. поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори на материалноправния въпрос зависи ли основателността на направеното мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество от наличието на пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, за която има влязла в сила присъда (или споразумение за прекратяване на наказателното производство) за престъпление по чл.3 от ЗОПДИППД (отм.). Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците Д. С. М., В.С. Г. и П. И. П. оспорват жалбата като поддържат, че не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
В. съд е приел, че ответницата Д. М. е осъдена за престъпление, посочено в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), но за да се отнеме от нея и от частните й правоприемници (ответниците В. Г. и П. П.) придобито през проверявания период имущество, то следва да е налице връзка между престъпната дейност и придобиването. Съдът посочил, че наличието на връзка между придобиването и престъпната дейност в случая е правно и житейски изключена, защото ответницата М. е призната за виновна в извършването на леко престъпление (използване на документ с невярно съдържание, за да получи помощи по Закона за закрила на безработицата), при което не е възможно от тази дейност да се придобие имуществото, което К. претендира да бъде отнето.
При така изложените от въззивния съд правни съображения поставеният от К. въпрос обуславя неговото решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Значение по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК би могъл да има такъв въпрос, по който няма практика при неяснота или непълнота в закона, или при същата предпоставка да е налице необходимост практиката да бъде променена или осъвременена. В случая самият касатор сочи, че по въпроса има установена практика (и то от категорията на обвързващата практика на ВКС), без да излага съображения, че тя се нуждае от осъвременяване или промяна. В този смисъл е изключено поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Той не е разрешен и в противоречие с практиката на ВКС, защото в приложените от касатора решения е прието, че не е задължително да съществува пряка причинна връзка между престъпната дейност, за която обследваното лице е осъдено, и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. В същите актове обаче е дадено обвързващо тълкуване, че трябва да може да бъде направено основателно предположение за придобиването на имуществото като последица от престъпна дейност. Междувременно е обявено Тълкувателно решение № 7/ 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 7/ 2013 г., с което се прие, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Връзката трябва да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Ако връзка между престъпната дейност и придобиването не може да бъде предположена, имуществото не подлежи на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). В. решение дава отговор на поставения въпрос по начин, съответстващ на това задължително тълкуване, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1003 от 16.05.2013 г. по гр.д.№ 3703/ 2012 г.
ОСЪЖДА К. да заплати на Д. С. М. и В. С. Г. сумата 2 000 лв (две хиляди лева), а на П. И. П. – сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top