О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
гр.София, 16.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 123 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Г., подадена от пълномощника му- адв. Ал. К. срещу въззивно решение № 580 от 5.11.2008г. по гр.д. № 538 / 2008г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение от 28.05.2008 г. по гр. д. № 1988/2007г. на Плевенския районен съд, с което е уважен предявеният от Х. П. Г. срещу А. П. Г. иск за заплащане на сумата 3 800 лв., претендирана като неизпълнено задължение по договор за заем и е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата относно значението на представената по делото разписка, като доказателство установяващо сключен между страните договор за заем. Представени са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба А. П. Г. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че с представените решения не се установява твърдението за противоречиво разрешаване на въпроса за значението на разписката, като доказателство установяващо сключен договор за заем .
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което А. П. Г. е осъден да заплати на Х. П. Г. сумата 3 800 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем и отхвърли иска въззивният съд е приел, че с представената разписка в която е отразено “получил съм сумата 3 800 лв. от Х. Г. на ръка” не е установено наличието на облигационно отношение между страните по делото с характер на заем на парична сума. Приел е, че разписката не съдържа нито един от реквизитите на договор за заем, а твърденията на жалбоподателя, че процесната сума е предоставена в заем не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че сумата от 3800 лв. съгласно разписката е дадена като заем на ответника.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставеният процесуалноправен въпрос е установява ли разписката договор за заем. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД договорът за заем е неформално, възмездно, двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок. По принцип договорът за заем може да се установява с разписка, но във всеки конкретен случай съдът извършва преценка на материализираното в нея волеизявление. Поставеният от жалбоподателя въпрос касае преценката на събраните по делото доказателства. Преценката на конкретните доказателствата по конкретното дело, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че с представената разписка не се установява наличието на облигационно отношение по договор за заем, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, което води до необоснованост на решението. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но при положение, че се допуска касационно обжалване. Дадените разрешения в посочените от жалбоподателя решения на състави на съдилища като основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се явяват неотносми към конкретния спор. От съдържанието им се установява, че се касае до начин и преценка на доказателствата по делото, които са конкретни за разглеждания правен спор, поради което не може да се приеме, че по повдигнатия от жалбоподателя въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е налице противоречива съдебна практика на съдилищата при идентични хипотези, които да обосноват посоченото основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 580 от 5.11.2008г. по гр.д. № 538 / 2008 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба на Х. П. Г., подадена от пълномощника му- адв. Ал. К.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :