О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 09.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1801 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Апелативна прокуратура гр. В., против въззивното решение № 30 от 15 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 189 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 32 от 22 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводството, защото не е доказана по категоричен начин пряката причинна връзка и непосредствена последица между претърпените от ищеца неимуществени вреди и повдигнатото му и предявено обвинение; това обстоятелство е безусловно необходимо за пораждане на възможността от позоваване и приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от съда, от който момент е налице задължение за определяне и присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационната жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представят се две определения на ВКС по чл. 288 ГПК и три решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът Я. Е. Б. от гр. П., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, като правилно съдът е включил и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража”; ищецът е претърпял и неимуществени вреди; при определянето на размера на обезщетението са взети предвид вида на обвинението, продължилото над три години наказателно производство, задържането под стража в продължение на три месеца и 19 дни и домашен арест от година и десет месеца, влошаването на здравословното му състояние, произтекло от неврологичната болест на ищеца и необходимостта да постъпи на лечение в затворническата болница в гр. С., което се е отразило неблагоприятно на психиката му, на семейния му живот и му е попречило да работи и издържа семейството си; сумата от 6750 лева е достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди; искът за имуществени вреди за заплатено възнаграждение на адвокат е правилно уважен за 500 лева.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представената съдебна практика обаче следва да се заключи, че касаторът всъщност поддържа основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК, защото представените определения по чл. 288 ГПК не представляват влезли в сила съдебни актове, които да формират съдебна практика, а съдебните решения, постановени от състави на ГПК, са постановени по реда на отменения ГПК и не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая касаторът не е поставил въпрос, чието разрешаване да се търси при осъществяването на касационния контрол по реда на чл. 290 и сл. ГПК. ВКС не може да извлича относим по спора въпрос от представената съдебна практика и не може да установи по кой въпрос касаторът твърди противоречиво разрешаване, за да прецени дали този въпрос обуславя изхода на спора. Липсата на поставен въпрос препятства и възможността на съда да разгледа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените от касатора съображения представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на решението до същинско касационно разглеждане. Ето защо касационният контрол не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 30 от 15 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 189 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: