О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 439/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” Е. гр. С., представлявано и управлявано от Н. Б. П. , приподписана от адвокат Б от АК гр. С., срещу въззивното решение № 596 от 17.12.2008 г. по в. гр. д. № 593/08 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е в противоречие с практиката по приложението на чл. 92 ЗС и на презумпцията, съдържаща се в тази норма. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК /макар формално да сочи т. 2/ и представя решения на Върховния съд и Върховния касационен съд.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е взел становище.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Спорът по делото е относно собствеността на масивна едноетажна сграда – чайна, цялата със застроена площ 143 кв. м., част от която с площ от 47 кв. м. попада в собствен на ищеца терен, изключен от държавния горски фонд, с площ от 0.669 дка, в землището на с. С., община С., съставляващ проектен № 0* за който е отреден УПИ I-за чайна за бързо хранене от кв. 7 /нов/ в к. к. “С”- П. Правото на собственост дружеството придобило с договор за покупко-продажба от 19.08.2004 г., сключен с областния управител на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС вр. чл. 14г, ал. 2 от Закона за горите. Видно е от данните по делото, че договорът няма за предмет сградата – цялата или част от нея.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 375 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 446/07 г. на Смолянския районен съд, с което предявеният иск е отхвърлен. Въззивният съд приел, че спецификата на разглеждания случай – отнета по реда на чл. 173 ЗТСУ /отм./ в полза на държавата сграда, незаконно построена върху държавна земя, изключва приращението по чл. 92 ЗС като способ за придобиване на правото на собственост от ищеца.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дали сградата следва да се счита включена в предмета на покупко-продажбата, а оттам и при условията на чл. 92 ЗС – придобита в собственост от ищеца, въпреки че не е изрично описана в договора от 19.08.2004 г. Към момента на сключване на сделката сградата, предназначена за търговски цели, състояща се от търговски, обслужващи и складови помещения, вече е била изградена. Тъй като е била построена върху държавна земя без необходимите строителни книжа, с наказателно постановление № 5* от 03.06.1993 г., потвърдено с влязло в сила решение № 40 от 07.06.1994 г. по н. а. х. д. № 19/94 г. на Смолянския окръжен съд, е била отнета в полза на държавата от извършилия строителството Н. Б. П. Сградата, оценена според приетите в първоинстанционното производство технически експертизи на 33 480 лева, съответно на 35 000 лева, не е предмет на преписката по изключване на земята от държавния горски фонд и по оценяване на терена, предмет на покупко-продажбата. С оглед на тези данни, тълкувайки действителната воля на страните по сделката и текста на договора, както изисква постоянната съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, следва, че сградата не е била предмет на договора и не е станала собственост на ищеца.
Представените решения на ВС и на ВКС, с който се приема, че с прехвърляне на дворното място се прехвърля и всичко, което е построено върху него, ако не е изрично изключено, са постановени при различна фактическа обстановка – решение № 1* от 08.06.2002 г. по гр. д. № 1210/00 г. на IV-то г. о. Други са и обектите – така в решение № 33 от 1997 г., I-во г. о., се говори за несамостоятелна обслужваща постройка – стопанска сграда, която не може да бъде обект на отделна собственост. В решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр. д. № 133/70 г. на I-во г. о. се разглежда ограда от бодлива тел. Решение № 361 от 22.03.2006 г. по гр. д. № 3199/04 г. на IV-А г. о. сочи, че собствеността върху незаконни строежи следва собствеността върху терена по правилото на чл. 92 ЗС. Възприетото от въззивния съд разрешение не противоречи на това становище, защото към момента на осъществяване на строителството – 1992 г., теренът не е бил собственост на ищеца, за да се приложи принципът на приращението.
Ето защо въз основа на тези решения не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд или че въпросът дали вещноправният статут на земята определя собствеността на извършеното върху нея строителство, е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Неоснователно се поддържа противоречие и по въпроса дали е допустимо върху имот частна собственост да съществува сграда – собственост на държавата. Законът допуска, а и съдебната практика трайно приема разделна собственост върху земята и сградата, ако са се осъществили придобивни способи, довели до създаване на такава собственост. По този въпрос, макар формално да се поддържа основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е изложил конкретна обосновка, поради което и тази предпоставка за допускане на касационното обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 596 от 17.12.2008 г. по в. гр. д. № 593/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: